Абе, как да ти го кажа ... ние откак открихме "кибрита", т.е. ядрената енергия в края на втората световна, сме се разминали с ядрен апокалипсис вече поне 5 пъти. Далеч след статистическия шанс да оцелеем сме. Засега ни спасяват нашите "родители", но да разсъждаваме за живот милиони години и повече е меко казано нереално. Всички живеем средно по 75 години и да разсъждаваме за по-дълги периоди е чиста теория. Да си представим развитието ни за периоди от хиляда години даже ни е непосилно, доколкото нашето реално развитие може да се събере в рамките на 200 години технологичен и научен напредък. Сега учените чакат с нетърпение да гръмне една свръхнова на 20 000 светлинни години от тук, тя е гръмнала вече де, ама светлината й от времето на взрива още не е стигнала до тук, та големи надежди има за това, да се изучи вселената по-добре. Неутрино, гравитационни вълни, светлина - все интересни неща. За кого ли, за какво ли ... Не си гледаме собствената кочинка - душите и умовете си, ами мислим за Космоса - едно безкрайно далеч от нас във време и пространство зрелище. Да, грандиозно и красиво, интересно. Но не за това сме тук, а за да се усъвършенстваме, да разкрием и овладеем своята вътрешна вселена...
Редактирано от Well на 23.01.14 18:14.
|