|
Без да искам се изпуснах и реалния разбра за виртуалния.
Спече се, разбира се.
Замислих се как ли бих се почувствала на негово място. Сигурно и аз щях да се спека.
А от друга страна си казваш: "Ама тва е нищо, то е само виртуал!"...
Е да, ама нали пак има емоция, нищо че може и да е неосъзната, несподелена и най-вече нереализирана. И си мислим, че сме само виртуални приятелчета. И е така до момента, в който не осъзнаем, че изпитваме повече... че ни вълнува нечия липса или присъствие. Странно е, защото дори не познаваш човека... Ама какъв човек, та ти общуваш с ник! Кой се крие зад него си остава загадка и не че с една среща не можеш да я разгадаеш, но пък дали ще поискаш да прекрачиш границата, защото сега е много защитено и приятно, ами после?
Не знам, виртуала ни обърка главите... Когато се регистрирах в клубовете не предполагах, че ще прекарам толкова време в тях, нито че ще изпиша толкова теми или ще споделя толкова лични неща. Учудващо обаче всичкото това се случи. Има някаква зарибявка, но колко точно е голяма се пита в задачката. Защото ако се стигне да се влюбваш виртуално в напълно непознат, значи нещата съвсем губят всякакъв контрол и здрав разсъдък... Не знам, просто изтъпях, когато г-н Реален ме попита дали ревнувам г-н Виртуален. Дамм, не е глупав и винаги задава точните въпроси. Не можах да отговоря. И имах чувство, че мълчанието ми продължи цяла вечност. Побързах да сменя темата. Не вярвам да не го е забелязал. Чувствам се като глупачка, това е.
Anyone else?
|
Реал VS Виртуал
Реал VS Виртуал
