Знаеш ли, наскоро се бях замислила много сериозно на тази тема...лъжата, ама във всичките и форми, от най-невинната до тази която манипулира и те кара да изглеждаш глупав... От всичко най-мразя да ме лъжат и да ми се лицемерят, но..не мога да променя света, а и спрях да се опитвам. В крайна сметка разбрах едно, който лъже, себе си лъже, защото рано или късно всичко излиза на яве и човек си плаща за лъжите, под едва или друга форма. За мен май най-важното е да се чувствам добре в собствената си кожа, да не изневерявам на себе си, а това че някой се смята за "по-умен" и му е по-лесно да метне лъжата, пред това да се изправи и каже истината..ми..негов проблем, той сам се товари с товар, който ще си носи..защото след една лъжа идва втора...трета.. пета..и няма край...и накрая на човек му писва и на лъжата отговаря с лъжа...ама това в абсолютно крайни ситуации...
Та помисли си добре...има ли смисъл от "бомбички", от дебнене, от съмнения..и дори и да го хванеш какво? Кой ще страда? По принцип не можеш да искаш коректност, от човек който е некоректен, не можеш да искаш честност, от човек свикнал да лъже...или го приемаш такъв какъвто е, и свикваш да не ти пука /т.е. правиш компромис в името на друго/ или отминаваш..
Говоря по принцип, трудно ми е да пиша в твоите теми, защото те са дълбоко лични, а не ми се иска да се намесвам в лично пространство, но просто изказвам мнение. : )