добре го каза, защото и аз точно това си помислих. искам да започна на ново, по нов начин, но много ме е страх от това зад мене, от усещанията, които преживях, и целия ужас, през цялото време,
и естествено, съжалявам, че го казвам, но това да обичаш и да не те не е най-добрият избор, не знам защо го направих, може би беше престижно или добре, но после не излезе добре, и сега се сетих, че винаги си има някой който очаква точно теб точно там в този момент и може да те разбере по някакъв начин, така че започвам наново, изцяло и все пак не съвсем, връщам се назад, но малко по-назад. не знам. и всъщност започнах дори да харесвам празнотата на апартамента си, който беше опразнен, обран. имам терен за едно изцяло ново начало, точно както си го исках предните дни, така или иначе. даже почти си мисля, че "аз го измислих всичко това" предният месец или месеци, но още не мога да "влеза" в новите си обувки. така или иначе всичко, което беше преди беше една задънена улица. освен това от обир боли доста по-малко отколкото от необичане, така че новата празнота и новият смисъл / любов ми действат прекрасно, като се замисля
|