То това което истински съм дал...много малко хора истински са го оценили.
Иначе като ме видат....ооооо от кога не сме се виждали.
Ама да пишее на фейса скайпа или смс..пък камо ли да позванят.
Ами то един разговор до норге са си няколко ракии.
Давал съм много и то не само материално.
Прекалено много близки хора ме разочароваха.
Еми не съм същия..не пия..не мисля като преди...мисля доста по-далеч
от ракийката и салатката..пък и ме намо в бг.
И вече не черпя като преди безразборно.
И ме забравиха.
Преди години един обриз ми купи 2 кутии виктори...да се реванширил за едно време където ме бил муфтил.
Ами то реално два тира с цигари трябва да ми върне.
Ама вече не пия и не пуша.
И нищо не търся наобратно.
Освен уважение.
Ама и него го няма.
Забравят те повечето големи приятели след 5-6 години живот навън

Търсач със свещ на човещина.