напротив - пълен реалист съм. Не искам моето недоволство да бъде обект на дивиденти за хора, които даже и до тая власт не са се домогнали и които са готови да ме потопят още надолу.

Покажи ми един добър лидер, зад който да застана и да му имам доверие. Който да е формулирал ясни и приложими искания, с които наистина да се оправим, а не клишетата и демагогиите дето се ширят.

Типичен пример - въвеждането на майчин език в училищата. Плъзна веднага като бомба. На практика се оказва, че той отдавна е въведен и не само като турски, но са предвидени арменски, ромски и иврит. Просто за регионите, където има население с преобладаващ друг език, освен българския родителите имат право да поискат изучаването му като СИП. Има си и програма на МОН. Ама кой да ти се информира. Веднага се пусна като че ли ще задължат всички да учат турски. Ако бъдем честни и в момента се налага чуждоезиково обучение (избора между английски, немски и френски е заложен във всяко училище от първи клас). Значи ли това, че англичани, немци и французи се готвят да ни завземат?!?

Друг пример - дъвката пенсионери. Ще вдигнем пенсиите (с 3% при двойна инфлация). Ще намалим парите за болнично лечение за сметка на здравната каса (а ревизия на здравната каса не се предвижда). Тъжна работа.

За престъпността - нито дума. Пеевски е почтен човек, доказан от съдебната власт. Тази съдебна власт обаче кой я избира е риторичен въпрос. За нея обаче нито дума по протестите или нейде нещо вяло и откъслечно. Я да имаме една здрава съдебна система, избрана директно от електората и с избор на всеки 4 години да видим дали ще е така. За сега обаче се мълчи, че трябва и да се чувствам виновна, че не вкарвам поредната измет в парламента и да похарчат 2 млрд грешни пари за избори (щото за там винаги има пари, докато за здравеопазване, образование, пък недай боже за култура - никога няма)

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите