|
|
| Тема |
 Re: като говорим за чувства... [re: Luchezara] |
|
| Автор |
Poзмapия () |
|
| Публикувано | 08.10.13 13:53 |
|
|
|
Вадя есенцията по темата "свое" дете. Духовните аспекти не са предмет на моите постинги.
Не се засягам. Не се самозаблуждавам.
Може да досаждам, но пък целта ми е да информирам хората.
ПъСъ - Като мога да допринеса за нещо, защо пък не.
Нали думата "хранениче" отдавна е останала в миналото. Но ето, съществувала е и хората са смятали за напълно нормално и правилно така да наричат осиновените деца.
ПъПъСъ - По отношение на осиновеното ми дете, хора - близки и не дотам, ми казват, че съм била благородна, като съм отглеждала чуждо дете. Отговарям им, че не отглеждам чуждо дете, а моето. Наистина, за чуждо не бих могла да се грижа, както например Реставрирания. Да съм любезна, внимателна, загрижена - да. Но не и да съм му родител. Както съм на моето.
\"При мъжа всичко е заложено генетично, при жената се доразвива.\" - blood2Редактирано от Poзмapия на 08.10.13 14:27.
| |
| |
| 
|
|
Re: като говорим за чувства...