Знам, че темата ми е малко елитарна. Даже много елитарна, но мисленето на някои хора тук ни е почти еднакво. Затова и се скарах на Yetti като ми се пишеше прост тука.

има си в нашата култура едни разделители, невидими, неписани, но много силни като разграничение. Не е между селото и града (които често се повтарят), не са и между мъже и жени (любимата дъвка за спорове). Виж това как се отнасяш към пиано, как слушаш музика (пък било то и чалга!), какво искаш да знаят децата ти ... това са много по-ясни ''разделители'' , които ни дефинират какви сме, какво сме и какво можем.

Не казвам, че този, който не познава марките пиана е аутсайдер. Но ако пази и мисли за пиано (каквото и да е то) вече ми показва, че този човек е бил някъде, в някакъв тип социум, има малко повече познания за света, че този човек МИСЛИ преди да прави нещо. Защото има база как да го мисли.

"Пианото" не е база за хвалби, то е знак колко и как са ти развили усещането за този свят и линията между материалното и духовното.

В моя род жените от поколения са свирили на пиано. И виждам, че това ме причислява към една все по-малка на брой група. Но съм радостна, че синът ми реагира като твойта дъщеря.

Не мислиш ли, че и затова по улиците ни заглеждат с възхищение какви ли не, че сме ''хубави жени''. Независимо от възрастта ни, умората, семейното положение и това дали имаме да сложим хляб на масата си!

А каката-директор няма това познание, няма и да го има. Осакатена жена, нарочена иначе да РАЗВИВА КУЛТУРА. Не ги съжалявам тези хора- просто констатирам.

Quod licet Iovi, non licet bovi

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите