Много ще се издразня, ако се събера да заживея с някого и той тръгне да се нарича баща на дъщеря ми. Честно. Каза го това с бащинството тук-там и преди, но не исках да се хващам за думата, че много ме бива като захапя една дума, да взема да сътворя проблем. Ама като си пуснал специална тема, не мога да се въздържа. Верно, че децата са малки, но... баща им да не е умрял? Извини ме, ако е такъв случаят, нямам идея все пак. Похвално е, че не си опищял света от ужас, че жената има деца и искаш да сте заедно, аз лично ти се радвам, казах ти, но малко нахално ми се струва да се кръщаваш баща. Бъди там, бъди ти татковата фигура, чудесно е и имат нужда, но така като се наместиш аха-аха като в чуждо кресло... ми изглежда нередно. Не желанието да си насреща за децата, а кръщаването - хоп, здрасти, станах баща. Дано ме разбираш, че не ти говоря с лоши чувства. Нали. Ако един ден се обърнат и кажат "Това е нашият татко" - супер! Но ти като го присвоиш автоматично сякаш ти се полага само защото си влюбен в майка им... да му се не знае, не мога да го обясня, там е друга територия, изгради отношенията, и чак тогава можеш да СИ. Както обясних - обясних. Нарочно не чета, че да не се накарам да млъкна преждевременно, ако те хвалят много. Повтарям, че се радвам за вас. Може да не ми отговаряш, само фнимавай...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите