"Цивилизацията" заробва с илюзията на вещите. Да имаш някаква малка джаджа, да ти е донесено всичко за ядене и пиене до вратата неизвестно от кого и откъде, да те улесняват в ходенето всякакви машини и съоръжения .... и си готов заробен, подчинен, супер нещастен само като счупиш някое от малките, заробващи предмети на цивилизацията.

А като ги няма тези предмети - какво ти напомня за нещастието? Само големи неща - мъка по близък човек, болест по любими хора или животни, състрадание към злощастието на друг. Но си свободен от малките заробвания, от несъществените отношения, от зависимостите си ....

два различни начина на живот, които можем да си позволим. Зависи от нас.

Quod licet Iovi, non licet bovi

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите