Щях да ти отговарям преди време и забравих. Аз имах една градина - градината на Любовта. Но сега там е пепелище. Вече 8 години. И нищо не пониква.
Което доказва, че човек трябва много да внимава кого пуска в своята градина, докато още я има. Има хора като пожар - минават и изгарят всичко край себе си защото са егоисти и се интересуват единствено от кефа си. И днес си говорих с една такава. Егоизмът й днес работи срещу нея, защото дъщеря й не иска да я погледне. И я питах - къде ти беше умът когато трябваше да се грижиш за нея?
"Ама помогнете ми!"
"Ми не моем да ти помогнем."
Защото егоизма един ден се обръща, дали на този свят или на друг - и всичко се връща. Защото Бог - това е душата на човека. И когато съгрешаваш пред душата си или пред душата на друг, рядко има прошка, а само последствия. Защото прошка може да даде само човек, който почти се е слял с Бог. А това са малцина. Някъде по тибетските планини, някъде по манастирите. Някъде сами сред природата. Рядко сред хората, защото хората замърсяват мисълта на всеки около себе си. Затова има монаси-отшелници. За да открият Бога в себе си им трябва откъсване от светската глъч и емоции.

Всеки следва своята съдба. Аз съжалявам ако пожарът в теб е бил като моя. Дано поне си имала истинска Любов преди това. За спомен. Всеки трябва да опита от това любовно биле. Така ще знае че е истински живял. Болката след това не е важна. Тя е просто цената.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите