Понякога като чета тук, а и на много други места, имам чувството, че много българи живеят в друга България, а не в тази, в която живея и аз. Всъщност, прочитайки мнение на Well, ме провокира да напиша нещо. Не че е кой знае колко крайно или шокиращо, но май именно заради това- толкова често срещано..
Аз не живея в същата България, а по всичко си личи, че съм в България- парадокс. Вече съм писала, че откакто се върнах, нямам сериозно оплаквания, но ще го напиша отново.
Well казва, че не се ценят специалистите, защото имало начин да не са необходими и "тъпанарите" (негов израз) можели да вършат горе-долу нужното. Е, да, ок.. обаче защо няколко работодателя в България не могат да намерят кадри?
Гарантирам с информация за три фирми, които търсят под дърво и камък кадри. Трите фирми не са български или не са държани от българи. Плащат добри пари, плащат застраховки, дават работни пособия (лаптопи примерно), работната обстановка е добра, уважителна- абе всичко си им е екстра и пак.. НЯМА хора!
Едните дотолкова са се отчаяли, че просто търсят човек с френски. Нищо повече, ще го обучат, ще му дадат заплата над средната за доста европейски държави, ще го осигурят, ваучери дават. Защо не могат да намерят никой, който да може да говори и пише на френски, да има малко акъл и усет как да се държи с клиентела?
Дали няма уважение на кадрите или просто няма кадри? Аз ще ви кажа, че видях кандидатурите на десетина човека твърдящи, че владеят перфектно френски. Малиииииииииии , абе откъде намират такова самочувствие тези хора?
Това е само един пример, къде са тези прословути кадри, за да може тепърва някой да не ги уважава? Аз неуважение не видях досега (не говоря само за моя личен опит, а и за роднини, приятели). Айде, терминиралите се на 2, няма ги, но другите?
Човек да се запита в различни държави ли живеем
|