ами, тъжно ми е, че твърде много бащи разсъждават по този начин,
а не осъзнават, че ОК, момчето са решили да го правят войник явно и сигурно ще стане с това отношение, но пък то си е просто дете и също си иска внимание и ласка, а особено така като сравнение със сестричката си, която е обградена от вниманието на тати сигурно се чувства много изолирано момченцето, жал ми е, не осъзнават какво причиняват на собствените си деца
и какво значи да не е лигльо?! всички деца порастват и рано или късно спират да се лигавят, да не говорим, че живота им дава достатъчно поводи за да спрат, защо е нужно дори детството им да е обременено? и сега, като говоря така не разбирай, че си разлигавям детето, даже обратното, строявам го и аз, защото ми се налага да замествам липсващия татко, което си е задача с повишена трудност, обаче в много моменти и особено напоследък си давам сметка, че детето си е дете, а аз може би съм твърде строга - не искам да го виждам как се плаши от мен, как прави бели зад гърба ми... не, искам да съм му приятел, а не съдник... надявам се да успея, пък ако ще и да се разлигави, вече стигам до извода, че е по-добре лигаво дете, отколкото стресирано!
|