|
Тема |
Re: Споделете [re: Liya] |
|
Автор |
coffeemate () |
|
Публикувано | 14.07.13 11:01 |
|
|
само една историйка ще ти разкажа, пък ти прецени, дали съм готова за сървайвър. истинска е 100%
значи отивам до гарата да си хвана влака. замислила съм се, та чак не виждам околната среда. минавам за по-напряко през едно пространство, което по принцип го ползват да си сложат цирка или годишния панаир. та крача си аз витаейки и по едно време насреща едно големичко и охранено куче застава на немного далечно разстояние и почва да лае. аз обаче по това време вече си имам страх от кучета и се уплаших. то усети и взе да се приближава. оглеждам се- все едно съм на арена. това пространство го направили паркинг и колите са много, обаче аз съм в центъра с това куче, а те са доста отдалечени. търся с поглед пазач някакъв- подава се една човешка глава от една ламаринена бутка и от там пък си лае едно вързано куче. извиквам го да си прибере кучето- тоя не дава признаци да ме е чул въобще. стоя една минута-две. кучето лае, аз изчаквам да дойда на себе си. обаче то лека полека настъпва към мен. сега вече знам, че няма да ме ухапе, обаче тогава не го знаех това. та решавам да дам назаден и настрани някак да се доближа до някоя кола и да се кача на капака и. кво да правя друго... стигам така внимателската до кола, обаче оня пазач ми извиква- "да не си посмяла да се качиш на колата" обяснява, че кучето не било негово и нямало как да му повлияе. поглеждам - остават ми още 15 минути. много време прекарах там в страх. писна ми на шапката и ми се вдигна адреналина, ама тоя добрия. и ... се сетих бях гледала един филм - баща и син се натъкнаха на гризли и бащата каза, че животните се плашат от необичайни действия. и почна да скача и са маха с крака и ръце. тотално несинхронно махане. и животното ги остави. та аз реших, че трябва да пробвам така. и го направих. кучето наведе глава и млъкна. отдалечи се страхливо, но от по-далечно разстояние пак ме залая. аз направих една крачка напред и пак заскачах лудо. и така в танци с кучето аз се измъкнах от паркинга и си хванах влака. да не ти казвам, че още помня изражението на лицето на пазача...
|
| |
|
|
|