Тръгни да обясняваш на моята дъщеря какво съм направила аз, независимо дали съм или не съм го наистина направила, и ще дойда лично да те удуша. - като се замисля и аз бих направила същото. И сега като се присетя за случки в миналото си давам сметка, че много по засегната съм била ако обидата към мен е така поднесена, че да забъркат и детето ми. Побеснявах, именно щото смятам че децата са невинни, когато големите се карат.

А има и нещо друго за връзката между майка и син. Често пъти майките забравят че синът им все пак им е дете, а не партньор.

п.п. Лия не го казвам с лошо... ако може прости и продължи, по-леко ще ти е.

Може би ви дължа пояснение... Бях го написала доста обстоятелствено, но се възгищисах и го изтрих...
Значи става въпрос за колежка, с която бяхме близки някога, много уважавана от мен тогава и животът ни раздели и впоследствие събра по необичаен начин.
Стана класна на сина ми в 9 клас по стечение на обстоятелствата и по подобни куриозни житейски изненади кръщелницата ми се гаджоса с нейния син. След като детето ми им отиде на гости в чужбина, където живеят, въпросната се озлоби ужасно и започна да си го изкарва на детето ми, с което има ежедневни контакти... Кръщелницата ми се намеси и имаше период на затишие... После онази отново взе да се самозабравя... Търпях, търпях и бях решила, че ще изкарам още малко, докато завърши гимназията, но не издържах и й излях всичко в мейл, всичко... По-лошо така или иначе няма как да стане, но държах и децата да чуят, каквото имам да казвам... Да, изрекох го по най-неделикатния начин, но тя прекали като му писа 4 по английски... Толкова! Не ми се говори повече, но наистина съм готова да ида и при директорката вече...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите