|
Тема |
на кафе |
|
Автор |
пТичка () |
|
Публикувано | 09.06.13 15:30 |
|
|
ми гледаха преди малко...
като хвана чинийката, на която си бях захлупила чашата видях, че й се разтрепераха ръцете, после тръгна да говори, обаче сякаш й заседна буца в гърлото, едва си докарваше и гласа, та имах чувството, че всеки момент ще се разплаче с глас... познавам жената и не е като да ми се е сторило. опита се да ми каже разни хубави неща, но според мен по-скоро се опита да ми ги каже, отколкото да ги видя...
и кво сега, ще се мре ли? ми какво пък, и това е някакъв изход...
|
| |
|
|
|