|
ооо, той знае къде живея, къде работя - също...
миналото лято случайно се изпуснах един ден, че съм сама вкъщи и като каза, че ще дойдел вечертааа!?! щях да падна, щот е шегаджия и в първия момент реших, че се шегува, обаче той бил сериозен! и тва ми го заяви по телефона, та нямаше как да му видя физиономията, като го казва, затова не знаех сериозно ли говори или е на бъзик. казах му, хубаво като толкова сериозно е решил да идва, че аз пък няма да му отворя, а той заяви, че ако не му отворя щял да вдигне целия вход на крак, щял да звъни, да тропа по вратите... е, тогава разбрах, че сериозно го мисли и направо се ужасих! съответно вечерта почна да звъни, аз предвидливо си бях спряла звука на телефона и слава Богу входната врата е била заключена, иначе сигурно щеше да ми звъни на вратата (а все пак съм с малко дете!) звъня-звъняя, аз оставих телефона и си легнах. на сутринта батерията ми аут, 42 повиквания! и накрая един смс, в който се пита къде съм, защо не се обаждам и как клечал един час пред входа! ей след тоя случай разбрах, че тоя човек не е съвсем с всичкия си и колкото по-далече от него, толкова по-добре, обаче е голяма напаст и ей на, тъкмо си мисля, че ме е забравил и той вземе, че пак се появи! иначе използва срещите ни да сваля жените от обкръжението ми и да ме излага пред хората, което ме влудява все повече и тъкмо бях решила да си проведа сериозен разговор с него по този въпрос, защото не смятам да го позволявам повече това държание в мое присъствие! мислех да му кажа, че ако иска да сме приятели (в смисъл на САМО приятели) и да продължим да се виждаме като такива ще трябва да се замисли върху държанието си, или ако не смята, че има какво да променя в себе си, просто да спрем да се виждаме... е да, но после осъзнах, че каквото и да му кажа той няма тепърва да се промени... така че е безсмислено, затова и реших просто да го отбягвам, пък дано ме остави на мира!
|
Re: Как се откачате [re: Бeзcъницa]
Re: Как се откачате