По такъв сериозен въпрос няма как да се шегувам. Това е първото.
Второто е, че от писанията на този откачен индивид 80% от вас вече мислят, че наистина съм убиец. Първа го написа ти.
Силата на думите, дори и неистински влияят на хората.
Нали знаеш приказката за сестрата-курва?!
Би трябвало да разбереш, защо се опитвам да го спра.
Явно, че и безразличието ми към него не го спира и вече начините ми да го отблъсна се изчерпаха.
Не ми остана тактика чрез която да го накарам да спре да се занимава с мен.
Не е толкова смешно, колкото си мислиш, защото това са сериозни неща и такъв вид обвинение никак не ме разсмива. Била съм убивала деца? Чии? Убила съм моите собствени в утробата ми. Срам няма това момче! срам! Елементарен срам да спре да ми лази по нервите и да ме тормози. Аз това вече го възприемам като тормоз, психически тормоз. Стига вече! Колко пъти да кажа "СТИГА", за да разбере?! Колко?
Да не му обръщам внимание ме съветвате, нали?! И кво? Той спира ли ? Нееее! Озлобява още повече. Защото е вманиачен. Ама моето търпение не е желязно. Пробвах с добро, с разбиране - не вдяна. Станах груба, цинична - пак не вдяна. Станах безразлична - пак не вдява. Ееее! До кога да го търпя? Докога? Остана ми само да го покажа на останалите. Докато той ме клевети и лъже, аз изкарвам истината за него. Друго оръжие нямам.
Следващата ми стъпка ще е просто да се махна от клубовете. Защото писанията му изобщво, но и тези отнасящи се до мен страшно много ме уморяват и изчерпват спокойствието ми.
|