Re: Комплексарите. / Контакти / Споделено

Отбелязвам, че първо прочетох цялата тема, за да не изтърва нещо.

Криво ми е да те гледам такава нахъсана. Това ми казва, че не си ок там където си. На мен простотиите на хората не ми пречат и макар да мога в някакъв момент в определени обстоятелства да избухна от бяс, просто бих отръскала като досадна муха от ревера си тоя пич, дето ти му така драматично подскачаш. Мисля, че в предишна тема си говорихме за спокойствието. Не бива да ти е толкова важно одобрението на другите и поведението им спрямо теб, ако ти самата си доволна от себе си. Впечатлена съм от една твоя интерпретация и смятам, че е абсолютно погрешна. Написала си следното: "Пример за завист и комплекси: - Колко е готина. Искам и аз като нея да съм. Тя може...., тя има.... " Да оценим някой друг не значи да му завидим. Ако ти си по-добра, по-умна и по-пробивна от мен, това като цяло ще ме зарадва /"щом може тя, значи мога и аз!"/, може също да ме натъжи, даже може да ме ядоса, но въобще без да вложа абсолютно никакво лично отношение спрямо теб. Помисли малко защо. Ако смяташ, че си толкова важна, че само ти и нещата от теб да са в основата на поведението на хората, които са ти наблизо, значи си сляпа за техните неща, а това не е хубаво. Да се върна на младежа. Дразниш се. Но явно не можеш да минеш само с това. Ти копаш, мислиш и анализираш. Знаеш ли какво значи за мен това? - ти искаш нещо от него. Съществуването на лоши, зли и завистливи хора е ФАКТ. Но ти не можеш да махнеш с ръка. Оправдаваш се, че си принудена да общуваш с този човек /не разбрах много защо, но не е толкова важно/, а за мен просто не можеш да мирясаш, че не те е оценил. Ми не е! Луната падна, Марс се премести или Слънцето от утре повече няма да свети? Нищо такова! Катастрофата за теб е, че не те е разбрал. Голям праз, ще кажа аз. Като се научиш да го казваш и ти, ще ти е много по-леко и няма да хабиш енергия и време да мислиш за неща, които не можеш да промениш. Не настоявай другите хора непременно да те разбират. Според мен това ужасно ти пречи. Не мога да преценя дали този конкретен човек те смята за надута и от приятелски чувства опитва да те сложи на място, като те закача или си е откровено лош. Но за теб не би трябвало да има значение кое е вярното. Или си го предизвикала да е такъв, или е гадняр. Ако след мислене продължиш да смяташ, че не си направила нищо, подминавай. Аз бих питала направо, даже пред всички, вместо да се нервирам и тъпча. Хем уж си го отписала /с убеждението, че е комплексар, така изглежда/, хем още си копаш. Да взема да спра, че ще почна да се повтарям