Комплексари много. И даже доста богати има. И кво ?
Защо се занимаваш с нисши същества. Аз доскоро се ядосвах на идиотите по пътя, докато не си дадох сметка че тези нищожества са просто препятствия по пътя. Не подлежат на оправяне и просто не трябва да ги възприемам като имащи нещо общо с мен. Защото да се ядосваш на някой предполага че държиш на него някак, че се идентифицираш с него. Грешка е да се забъркваш с нишожества, дърпат те надолу. Затова човек трябва да си избира средата за живот - такава дето да му е по душа, да се развива духовно а не да води безсмислени битки до гроб.

И след като не мога да се откъсна от идиотите, мога да ги възприемам като непоправими препятствия, камъни за заобикаляне, просто фактор от околната среда, който трябва да преодолея и това е част от изпитанието, съдбата ми. Като предизвикателство - да се преборя и докажа себе си с успех и в тази битка. Да стана по-съвършен и следователно по-способен да оцелявам. Може би не това е смисъла на съществуването ни, но по-вероятно е да е. Всичко, което те доближава до идеала (бог), вероятно е цел на съществуването ни.
Тъй като сме създадени и живеем по правилата на ръководещата ни цивилизация ( не е нашата ) и в следствие на подобието на нашата ситуация с тази в едно училище, смея да предполагам че сме тук да се научим да бъдем като създателите си, тоест да станем богове.
И дреболии като на някой си комплексите и лудите му опити да ги избие не заслужават внимание повече от това, да намериш начин да продължиш по пътя си възможно най-лесно, заобикаляйки тази сапунка.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите