, бих искала да се изкоментират комплексарите.
А има такива и то не просто назовани от мен така.
Що за човек ще нарочва друг, да му се присмива, да му се подиграва, да си измисля несъществуващи кусури, да върти и суче, само и само да го изкара тъп и незнаещ, когато очевадно е точно обратното? - Ще ви кажа. Комплексар. Абсолютно пълен с комплекси човек. И това окачествяване не е тъпо клише.
За въпросната особа мога да кажа, че по-несамостоятелен, по-слабоамбициозен, по-зависттлив човек не съм срещала до сега. А около мене, не знам защо се получава има много завистливи хора.
Но като тоя просто нема друг.
Това чудо на природата е слаб мъж от гледна точка на характер и дух. Яд го е, че аз дърпам напред, за нивото в социума, на което се намирам. Щото не съм богаташка, нито съм умна, но въпреки това вървя стремглаво напред и нагоре. А завистника дето е по-умен от мен, дето е по-осигурен от мен стои на едно и също личностно ниво във всяко отношение.
Ама кой им е виновен на такива? Сами са си виновни. Човек рискува и печели, не рискува и не печели. В единия случай драпаш да излезеш от блатото, а в другия сам се оставяш да потънеш.
То съдбата ни е предначертана, ама все пак, ако нищо не правиш, нищо и няма да получиш.
Та, на въпроса с комплексарите бих искала да кажа, че това са хора, които завиждат на другите, че другите постигат сами нещо в живота си. А тези, които нищо не са постигнали сами, са изпълнени с комплекси за малоценност в много отношения, което избива като последствие от тези комплекси под формата ан злоба(ама чиста злоба), завист и плюене по харата.
Ето това са мене комплексари. Чакали са цял живот на готово и после ги е яд, че другите са оправни и могат да живет, да създават, да творят, да бъдат стойностни и умели в живота.
Ей за тва завиждат. И това е техния комплекс за малоценност.
Не ги понасям такива. Едва се сдържам да не им отговарям на простотиите. Но доста често ми се случва особено в приятелски кръг, да ги соля с думи.
Когато мъж ми стъпи на малкото пръстче, ще го призная за човек.
|