Различно ги възприемаме, да. Ти по-нагоре казваш, че "няма как да има любов без приятелство", а аз казвам, че за мен във всяко силно приятелство има любов. Вероятно ми иде от водолейщината. При различни обстоятелства, ако не беше омъжена, ако беше срещнала най-близкия си приятел-мъж по друго време, в друг живот, не би го обикнала както обичаш любим, в онзи общоприетия смисъл? Аз мисля, че обстоятелствата определят границите и хората избират да се съобразят с тях, за да остане приятелството приятелство и да не прескочи в любов. Което не прави приятелството фалшиво. Просто е знак на уважение на хората един към друг. Да са близки, да се подкрепят и да се обичат, но до определена за нормално приятелство граница. Възможно е на никого от двама да не му и мине през ума мисъл за нещо повече, но то /според мен/ си започва от обстоятелствата - по някаква причина на един контакт не му се дава почва да се провери накъде би могъл да се развие и съответно не се и развива. Не значи, че е рисково и всеки момент ще избухне, просто е спряно в някакъв етап и толкова. Достатъчно чисто е и без непременно да се изговарят в думи границите, но ги има - дали в началото като се запознаваш с даден човек, дали по средата някъде като се усетиш, че не бива да си сте така близки, а малко по-иначе.
Пак останах до сто часа, изчезвам, оправяй се с разсъжденията ми както можеш.
|