Никога не ми е бил истински приятел. 12ти клас имах проблем с един голям гадняр от съседния клас в когото се бях втурачил от години. Имахме дребно пререкание в общ за двата класа час. После копелето съвсем случайно ме видя да си тръгвам от часове, пресрещна ме в двора на гимназията, блъсна ме и ми наби главичка. Не му скочих защото имах цветни лещи в очите и можеше да ми ги вкара направо в мозъка. На следващия ден викам въпросният приятел и негов съсед да ми пазят гърба. Намерих копелдакът и веднага му скочих на бой. От там се намеси баща му и моите "приятели"като го видяха духнаха. Охраната на училището ни разтърва и аз си тръгнах. Надалеч от оградата на гимназията гаднярът подкрепен от свой съученик-бъдещ дилър на наркотици в София ме застигнаха и пребиха от бой. Ако не беше бащата на копелдакът да уреди нещата дипломатически можеше ме убият.Буквално върху главата ми валеше вихрушка от крошета и шутове. Това в продължение на бая минути.

След години когато баща ми купи 8 годишен пасат не можех да се отърва от присъствието на фалшивият си приятел. Това беше пролетта на 2002ра година. Когато през 2007ма закъсах сериозно с парите той просто изчезна от живота ми.

Сега когато пак съм добре такъв боклук просто не ми и трябва. Да не говорим, че откакто стана жандармерист самочувствието му стана космическо. И бързо забрави кой през 1992ра го обучаваше да се бие и кой през 93та го вкара в фитнес-културизма.

Мога да му пусна снимка, но Киро е забранил такива неща и ако ония ме види ще стане страшен скандал.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите