Блъди, ще бъда болезнено откровена, но според мен това са най-честните взаимоотношения между хората.
Та искаш ли да ти кажа аз как те приемам като жена...и етапите в които премина...?
Отначало ти съчувствах, не те съжалявах, а съчувствах, защото мислех, че си в депресия, че не можеш да се оправиш сам и т.н.
След това взех да ти се ядосвам, защото колкото и да е паднал и слаб човек, той търси начини да се изправи, а при теб такова желание нямаше...
След това пожелах да те видя, защото вида говори много и то не по-точно вида, ами начина на комуникация, държание и т.н.
След като те видях ми стана абсолютно безразличен. Сори, но е така и то не за друго, а защото просто ти си избрал една игра, която играеш и така си се заплел в нея, че не полагаш никакви усилия да излезеш от нея. Докато се правиш на безпомощен и само мрънкаш, няма да получиш нищо. Разбери го.
Сигурна съм, че моето мнение едва ли те интересува, но просто ти давам повод за размисъл, ама това при условие, че искаш да мислиш. Промени поведението си и ще видиш колко много ще спечелиш от това, ти можеш, но не искаш, защото така ти е по-лесно.
Това е.

ПП повярвай че съм откровена и нямам за цел да те обиждам или пък да ти давам оценки. Голям си, можеш и сам да го правиш, но си поел по сбъркан път и ако не се осъзнаеш, губиш.