Баси якото... Ама така е, като не влизам редовно...
Аз лично намирам качествата, които си посочила за изключително важни, да не кажа определящи, за пълноценното развитие, изразяване и осъществяване на личността. Иначе остават едни скрити зони, уязвими, които се пазят на всяка цена. Ужасно тъжно е да виждаш хора, които са толкова обсебени от егото си, че защитават ...
Ох... не мога. Не, не мога. Всеки да си го разбира както иска. Аз те разбирам и се съгласявам с теб, от малък. Никога не ме е било страх/не срам/ да признавам грешките си. Онези, които осъзнавам. И греша - изисквам същото от другите.
Друг въпрос. Способни ли сте да осъзнаете вината си, без да сте я разбрали вие самите, а някой ви я е разкрил? Да ви я навре в очите. Близък. На когото вярвате. Ей тъй, бе, да се замислите.
Още един. Дали другите разбират, че осъзнаваме грешките си? Кое го показва? Как ни личи, че мислим върху идеите?
|