|
Вчера гледах "Медея или коя е майка ми" в Сфумато.
Едно добро представление. Но и тежко. Това, което ще публикувам не е от там, но е писано от човек, когото познавам.... Там историите също са почти съвсем документални. Вие ще се информирате, не е нужно да правя реклама.
Но такъв ли е светът, в който живеем, или има и друго? Или има два свята - един за тези, които са имали късмет къде да се родят и един за другите? И тези два вида човешки същества съжителстват и се сблъскват по улиците, разминават в метрото. Родените и убитите деца. И никой не прави нищо. Съседите мълчат, съучениците ги нападат, защото усещат, че са различни с нещо. Различни са с болката, с привикналите на лук очи. А те - прегръщат алкохола, прегръщат вятъра, какво прегръщат, кого? Аз не вярвам, че човек може да избяга от себе си. Аз не вярвам, че за тях има надежда. За по-жилавите може би има просто по-дълга траектория на умирането.
Направи ме като себе си. Искам да я убия. Както тя искаше да убие мен. Както всичко, което ми причинява. Както всичко, през което съм минал. Искам да я удрям. С всичка сила. Не само да се защитавам. Искам да я смажа. Да не може никога повече да говори, никога повече да ме доближи с противните си ръце. Никога повече да не ме гледа с противните си очи. Да не се взира в мен с този тъп поглед на идиот, който не разбира. На животно, което няма контрол. Тази нещастна, болна, грозна вече жена. Тази жена, която иначе е много добра, но точно когато ти е най-зле, тя идва да те премаже. Усеща слабостта и се втурва през глава да те рита. Тази жена, която никога не е можела да бъде нормална майка. И която в тихи времена ме заблуждаваше, че възрастта я е променила, смекчила може би навярно поне малко. Не! Тази жена... тази чужда, тази... тя, ТЯ НЕ МИ Е МАЙКА!!! Тя не може да бъде майка на никого. Тя е убиец! Тя е най-грозното в живота ми. Тя е моят кошмар. Тя е всичко, което мразя в живота. И този живот го мразя, ако ми е даден от нея! Не съм го искал от нея и ако можех бих й го върнал и бих плюл на него! Не ми е дала шанс, не ме е питала. Можеше да имам нормално семейство, можеше да бъда друг човек. Можеше да бъда друг... Можеше да обичам. Защо ми е тоя живот, в който така закратко имам надежда? Защо ми е тая надежда, ако е така кратка. На никого не съм направил зло друго освен това, че съм се родил. Как може да бъдеш родител, а да нямаш сърце да утешиш, да имаш само ръце... да удариш... където най-много ще заболи.
- Vous jouez avec votre vie!
- Et alors?! Il faut bien jouer avec quelque chose!Редактирано от Amelia Pond на 10.02.13 22:48.
|
Медея ли?
Медея ли?
