|
|
| Тема |
 Наопаки. |
|
| Автор |
Бeзcъницa (в затъмнение) |
|
| Публикувано | 08.02.13 17:57 |
|
|
|
Все по-често ме хваща ентусиазмът да правя точно това, което не ми е по план. Значи ако днес трябва да изпълня план А, ми идва музата за план Б, с усещането, че ще стане не супер, а мега-ултра, щото с мерак. Но вече движа по план А и план Б не може. Утре обратно - ако съм предвидила едно и свърша малка част от другото, ми се отваря вдъхновение за още, но пък трябва да задействам едно-то. Сякаш нещо ме яде нарочно да правя обратното на което трябва. Един ден, два, три, а напоследък - цял период. Малко е изтощително. Даже от невъзможност да свърша това, за което имам желание, се отказвам да свърша и другите неща, които всъщност не са ми проблем, но ей така, от някакъв яд, не искам. Свободата да избирам ли ме сбърка нещо, не знам. Но констатирам, че като си наумя нещо днес, утре вече ми се иска да е друго. Сама си правя стачки. Сигурно щото няма кой друг да ми ги прави! Случвало ли ви се е, ама честно? Като ония раци, дето ходят ни напред, ни назад, ми настрани.
- - - -
| |
| |
| 
|
|
Наопаки.
