а аз, общо взето, през цялото време се опитвах да кажа,
че не бива да се търси отвън нещо,
което се намира отвътре...
с това не омаловажавам външните фактори,
но те са просто един катализатор
А аз през цялото време ти обяснявам, че няма вътре, без вън. и ако погледнеш дори нещата с които се сравняват в източната философия вътрето и външното, ще осъзнаеш за какво ти говоря .... вътрето, това е небето, а вън е земята. Ти къде би живяла? На небето, където няма абсолютно нищо освен празно пространство и покой, или на земята, където един живот не може да ти стигне, за да откриеш всичко?
Да, съществуват и двете, но живота се създава само на земята ... от небето можеш само да съзерцаваш как на земята протича живота .... т.е. или си на земята и си част от живота или си на небето и съзерцаваш живота.
Дадено ни е тяло, за да можем да сме на земята и да творим живот ... ако целта беше да киснем в покой на небето, тогава щяхме да се реем като духове и само да наблюдаваме. Точно за това ти казвам, че покоя е абдикиране от живота, от това което ни е дадено.
Забележи само какво става на небето ... там се събират изпарения от земята /проявените емоции на другите/ и се натрупват облаци, които скриват слънцето ... за това казваме на някой хора, че са като буреносни облаци и от тях нищо добро не може да се очаква ... защото те не генерират собствени емоции/собствените не се натрупват, те се изживяват и отминават/, а натрупват и складират чуждите. /Този ми каза злобно еди кога си еди какво си, онзи ме погледна начумерено еди кога си, трети ми завижда, четвърти ми изяде таратора с вилица ... все склад на чужди емоции поради невъзможност да генерират собствени, защото са абдикирали от живота/.
Дано този път съм го обяснила по-добре.
|