|
Денят започна красиво - вън валеше сняг и бялата пелена бе покрила всичко с чиста непорочност.
Приготвих си раницата и тръгнах към станцията на метрото, култивирайки празничното усещане, което снегът създаде у мен.
Стигнах до станцията, бръкнах в задния си джоб и извадих една от картите, които се използват за да се пътува в метрото. Бях взел картите на цялото семейство, тъй като смятах на връщане да ги върна, защото вече няма да ни трябват, а в тях все още има пари. Както съм правил винаги, опрях картата на определеното място, вратичката се отвори и аз тръгнах към перона. Само след секунди млад мъж застана до мен, представи се като полицай и поиска да види картата, която току що използвах. Бръкнах в джоба, извадих всички и взех да се чудя коя точно беше. Той, много внимателно, говорейки ми на "сър" ме покани в кабинката, където се продават билетите.
Разрови картите, провери ги на машинката и ми каза, че съм използвал точно тази, която е на сина ми. Принципно, тези карти са с намалена цена и ... сещате се. Взе ми имената, адрес, място на раждане и т.н. и ми направи рейдио чек. Чист съм, това разбрах. Обясних му, че имам достатъчно пари в моята си карта, както и в останалите и че това е станало по погрешка. Той прилежно си записа всички данни в едно черно тефтерче, точно като онези, които сте виждали по филмите и ми говореше мило и на "сър". Питах го какво ще се случи сега, той се усмихна и отвърна, че сина ми трябва да си извади нова карта и следващия път да внимавам коя карта използвам. Чудесно. Но не.
След проверката в нета, се оказа, че използването на карта с чужда самоличност е престъпление. Тоест, Единакът може да бъде изправен пред съд и да има криминално досие. Всъщност, кого заблуждавам, почти сигурно точно това ще се случи.
Пътуването след това мина нормално.
Ходих по разни институции, проведох един изключително приятен и поучителен разговор. След това се запътих към основната цел на излизането днес - посещение при дъщеря на приятел със сериозни проблеми. Ходих, поговорихме си, предадох каквото трябваше. Момичето има проблем, чието решение е единствено в нейни ръце, но за момента е неспособна да се справи. Подобни човешки драми ме разстройват и след това минават дни, докато се възстановя. Особено, когато тя се разплака и ме запрегръща. Връщаше парите, които и давах, като ми казваше да ги изхарча за децата си. Няма пари, но ми подари някакъв парфюм. Набута ми го в ръцете, въпреки, че не исках.
На връщане, поради бялата красота наоколо, метрото имаше сериозни закъснения, прекъсвания в линиите и мръзнах часове, докато се прибера.
Загубил съм способността си да разчитам знаците... Да приема ли подаръка на онова момиче, или да го дам на баща и?
|
Чудя се.
Чудя се.
