ОК и е лесно да се каже, пък и добре звучи, пожелателно, АМА
не знам как го мислят французите, но едно дете да се подмята, като куфар една седмица при мама и една при тати... що за живот е това и се питам дали някой се е замислил въобще за нуждите на това дете и ето тук ми изпъква и основния проблем - всеки от родителите мисли за себе си и собствената си нужда от детето, но детето не е вещ и има свои нужди, и всичко това е толкова пределно ясно, и въпреки това явно понякога трудно да бъде осъзнато от родителите...
защо е нужно, когато детето живее при майка си, бащата да живее с мисълта, че мама държи в ръцете си златна кокошка?!
и кому е нужно изнудване с пари или с виждане на детето?
какво печели детето от цялата работа, това се питам, от цялата тая излишна вражда...
пак казвам, зрели и умни хора, независимо защо и как са се разделили би трябвало с всички сили да се стремят да постигнат разбирателство в името на детето им... с това не казвам, че трябва непременно да се съберат - не, ако не се разбират по-добре да са си разделени, че иначе още по-страшно е дете да расте с родители, които не се обичат... но просто, много е важно да съумеят да бъдат приятели или поне добри познати и да спрат да се шантажират с детето, защото последствията от подобно поведение са най-вече за детето.
понякога недоумявам толкова ли е сложно да се разбере, че когато тати не дава издръжката, всъщност не наказва мама, понеже парите НЕ са за нея и това много мъже сякаш им е трудно да го проумеят - не, не лишавате и не наказвате майката на детето, наказвате собственото си дете! И когато мама не дава на тати да си види детенце на същата тази мама би трябвало да й просветне, че всъщност по този начин пречи и на детенце да види тати, а често то е твърде малко за да си каже, че иска да го види, което съвсем не значи, че тати не му липсва... Очи трябва да имат мама и тати за тези работи... И не само очи, ами и сърца... Понеже, както казва Малкият принц - най-важното е невидимо за очите...
|