Пoмaцитe / Контакти / Споделено

Писмo до Еснафа

Са късата версия. Мислех че тази нощ ша вися пак у мрежата като куцо комарче,
ама се очертава май некво затишие. Сега е голямото затиешие, дано така да
продължава. Което за теб означава, че аз може и да спинкам тази нощ, а ти ша
четеш къси приказки.

Начи.
СУ, 1-2-ри курс Минералогия.
Геология и Минералогия учат до 3-ти заедно.
За по лесно. Практики - Минералози заместват Геолози /в проекти/ в отпуска и
обратно. Всеко лято няколко месеца картиране по некви чукари. И всеко лято по
други части на страната. Да не се умевша после геологията, нали?

Та едно лято - Родопите.
3 месеца с прекъсване. Всеки 4-5 седмици, два дни София. За прането.

Картиране значи - през трънаците. Никви пътечки или римски пътища. Следваш
една геоложка жилка или формация. Не некви магарета, нали?

Та, през трънаците всеки ден 5-10 километърчета с цялото въоръжение. Зависи от
трънаците дали са 7 или само 5. И като се картира една геоложка местност идва
другата. Разликата между географски и геоложки местности е само в
растоянието. Като свърши една географска местност, идва другата след нея.
Като свърши една геоложка местност, следващата може да дойде 3 000 км по на
запад или по на исток. При нас беха средно 20-30 километърчета. Нали бяхме
още зайци. Значи натоварваш си покъшнината, ходиш си 30 км и си тананикаш. Та
и в 4 сутринта да я стигнеш - не спираш. Щото накрая има пет къщи. И кьдето
има пет къщи има и неща за миене и за пране. След три седмици почва важно да
става. А и ракията се е свършила от 3 дни...и тва прай зайците нервни. И
понеже различни групи правят различни картировки...се предвижват от различни
посоки.

И зат'ва се нарича паролата "среща у кръчмето". Щото и да е махлата само от 5
или 3 къщи...кръчме има винаги. Навсякъде. Зат'ва там се срещаме.

И една от махлите беше тази, дето не се сещам как се казваше. И срещата - у
кръчмето. Седиме си ние там и си поркаме. Чакаме другите. Само ние бяхме там.
Помаците си праеха айряна у къщетата сигурно. Ама като пламна веста _ цак,
наскочиха всичките.

Всичките, тва значи разбира се само мъжете. Целото село. Пет ли бяха седем ли
бяха. И се пулят. Не беха виждали такива дългокоси сьщества. С панталони ама
с коси дълги като на момиче преди да са му дали зестрата. Оообаче. Шефа на
махлето е бил предупреден че некви "студенти" ша минават тва лято там. И
почна да им обяснява 3 часа на некъв диалект, който и у турско никой не
разбира, защо е забравил че ще идват. И се разбраха. Почват да питат кой
колко от мометата ще приюти са. И там започна войната. Ама още не знаехме, че
ще има война.

Щото помаците са гостоприемни. Мнооо. Всичко въпрос на чест. Като сицилянците
са. Години по-късно немах проблеми по чукарите у Сицилия. Само щото познавам
Родопите. Та, който най-много приеме има най-моо чест нали. И се
дърпаха-дърпаха..а ние уморени и си покаркаме, изобщо не се интересуваме к'о
стаа. Докато блеснаха нек'ви ножове. А аз, нещо съм бил усетил без да искам
изглежда...не приказвах изобщо. Само си порках и си гледах. Другите от нас
говореха, питаха...Та за пръв път се вмесва Гетсби у театрото и пита к'о има.
И пеееенг...станах наведнъж вожда. Щото при помаците босове не приказват
мноо. И аз бех единствения, които не беше казал и дума. И са пита нещо. От
този момент - само с мен говореха. Можех да обяснявам колкото си искам. И
другите обясняваха. Не ги интересуваше, за тях аз бех боса. Всичко друго -
тактики некви, софиянски.

Та ми обясняват проблема. Бил следния. Най-богатия взима най много от нас, а
най-бедния к'во остане. И понеже ние бяхме първата група от 4, немаше мно от
нас за раздаване /другите се довлекоха два дни по-кьсно/. И единият който
извади ножлето, бил най-беднйо у махлата.

Ииии.. се насадихмеее. Щото пък баш тоя ми скочи у очето. Още като влезе,
последния беше. Мноо убаво засукано мустаче имаше. И веднага си помислих, как
ша си поркам с него, не с други....ама първо се чака на покана у помашко. Та
си чаках аз. Затва не приказвах толкова.

И са к'во? Оказва се че пак Гетсби ша прай реми-деми. Къде попадне Гетсби..се
се объркват нещата. Щото са си престави Татарче, к'о става като кажа
невинно "ми аз искам при бедния приятел". М? Веднага ми стана ясно накьде
отиват нещата, само ако си отворя за втори път устата. Ножовете беха
смъкнати...ама у ръцете до шевовете..мноооо небрежно си висяха там...по
небрежно нема....

/баси..са огромна черга стана, а не съм те питал ще я четеш ли изобщо?
//ако да, свирни да ти пиша продьлжение

сега се съживяват некви снощни трупове у банята. И се надяват аз да мия
чинийте и да изхвърлям празните бутилки. Ако остане време и пепелниците. Ама
не са познали. Аз готвя, те мият и чистят. От години си го знаят - ама всеки
път пробват. Та да видим са, докъде ша стигнем с приказката.

Бехме стигнали до там, дето Гетсби пак се беше насадил. И кво прайш у една
такава ситуация? Мислиш си, кво би направил един помак на твое место. И кво
би сторил помака? Еми, би построил едно мостче на другият помак. Да не си
загуби лицето. С думички. Значи сменя Гетсби светкавично темата и пита как
беха агнетата последната година. А те ме гледат като Профета по чорапи. Щото
там по чукарите само кози виреят. И започнахме с козите. После с козе млеко.
Мноо за говорене имаше. А те първо гледаха мноо особено, щото им беше ясно
к'о стаа. Помаците скачат от теми на теми ежеминутно. И колкото по сменят
темите, толкова по съсредочен става разговорът. Ама теа неща ги учих
следващите години. Майстор бех станал.

Гледаха така, щото си мислеха, тва е неква финта. Теа идват от големото
село..па така разумно по помашки разсъждават. Нещо не оди. Ама накрая надви
практичността, щото мостче си е мостче..и преди да почнат да се гаделичкат с
ножлетата..тръгват по мостчето, па и софиянско да е.

И насядаха при нас, аз смених водата на рибките и като се върнах, седнах
случайно до моя човек. И си скачаме от теми на теми, и им наливаме да ги
омаламасаме малко. Което е мноо лесно. Помаци не могат да пият. Колкото и да
се мъчат, не стаа. Години учих един симпатяга..не стаа..и не стаа. Уморих го
тоя човек.

И с всека чашка се по сковани стават. Щото пиян помак требва да изглежда
достойно, нали. И как изглеждаш достойно? Ми като седиш на масата като
бастун. И колкото по пияни ставаха, толкова повече се източваха бастунчетата.
Накрая една маса пълна с вдървени помаци, всеки гледа съсредоточено в
най-любимата си точка у кръчменото пространство и говори бавно и четливо к'о
стаа ако не резнеш правилно гръкляна на кокошката. Щурава става. С или без
глава, танцува ти чардаш без гайда.

И като стигнахме тази фаза на разговорът, вика Гетсби небрежно, абе немали тук
нещо за папо? И като скочиха..малеее. Всеки казва кви пилета щели да ни
колят. Аз викам споко, никви падпъдъци са по нощите. Нещо като сиренце и
ракийка и такива работи. Добре бе, при мен, булката....пак сички. Викам убо
са. Кой от вас има най-мно кокошки? Пак всички, и пак почнаха да се карат. И
пак извадиха чикийте, щото един хитрец брои и петела и една предишната зима
оръфана от некви лисици щурава кокошка, дето не само едноока ами и с розави
курешки била. Ама той само си лъжеше - години наред като минавах там се го
поздравлявах с "к'о ново за лъжене"..и той се смее. Изобщо не му пукаше, че
никой не му верва. Философ беше. Беше открил у средата на Родопите, как се
живее лесно и без напъни. Отпуснат човекът. Не е за терапиране. Не стаа.

И понеже след целото поркане и смени на теми Гетсби отдавна вече мисли само
помашки, се прай на ударен. Вика моооомент. Са ми дойде една идея. нали щехте
да си режете гургелите преди малко. Ми нема бе. Лесно е. Тази вечер отиваме
всички у този който има най-малко кокошки. А утре ша ходим да грискаме там,
дето има тлъсти пилета. Светнаха им очичките. Ако могат порцеланени пияни
винаги в същата точка вторачени очички да светят. Години по-късно ми
разправяха, че тва било момента, когато били решили, че аз съм помаче, само
дето родителите се срамували да ми го кажат. Такива моменти стаат по цел
свет. У едно село при Малага, ме обеждаваха испански цингета..да си търсим
готино у родсвеното дърво. Сто процента имало там некво изменено име, и зтва
незнам, че съм житан.

И така стигнахме най-после у къщето на моят приятел с убавото мустаче. Беше
извън махлата, на баиро. Петнайсет крачки от калта на мегданчето. Повече не
беха. Ама си извън общността на теа с кокошките. Мръсна работа. А и той
имаше. Чак толкова не беше, ама само две и кльощави. А неколкото козлета...да
ги опчлачеш живи. Те беха като от Биафра. Колко е жилава тази козешка кожа се
забелязваше, като им гледаш кокалите. Като ножове остри, ама кожата и тя
жилава. Не се раздира и ги държи заедно без да тракат.
P
Така е у живото. Или си горе на баирчето и ти е чистичко - щото само каманяци.
И между пет камъка две самотни жълти сламки. Неделно време като грее слънцето
им викаш тревички. Или си долу у калта, мръсно, ама има папо. Малко ама го
има.

/ей, са истрелвам тва чердже..че преди малко загубих мноо текст
//тука са всички мнооо снощни и само глупости праят
__а и дечурлига има и най-новата игра е да ми натиснат нещо на клавиатурата,
та да видят дали ще ги гоня

нямaш шaнc, eргo изпoлзвaй гo