.Kръчмeтo / Контакти / Споделено

затва и беха така щасливи в моето кръчме по-късно

сичкита тези народности дето им позволявах да бачакат при мен.
там нямаше некви разлики.
сичките беха същите скапаняци за мен.
турчетата от кухнята крещяха цел следобед по телефона с некви роднини у турско там.
че е така далече, требва да викат, нали.
позволявах им да изпозват "служебния" телефон.
мислеха че е безплатно и се радваха къв балък е шефа им.
мъ не забелязваха, как им го сметам при заплатата, та и малко отгоре.
да не требва да внимавам секи път, колко дълго крещат там в телефончето.
бе ей така на око, горе доло, се на горе закръглено.
мързи ме, кво сега.

само след 6 месеца, не ги кефеше вече.
да крещат на към Турция.
като ги питах, да ли са им изyмряли сичките роднини.
викаха, ми да свикват бе.
се чакат, аз да им се обадя.

целата къща беше в договора.
стаите горе давах под наем на студентите.
по целите скърцащи дървени стълби от 17стото столетие.
имаше само на две опасни места парапет.
кенефите за жилищата от горе беха на секи втори етаж.
за два етажа, един кенеф.
на секи етаж, две жилища.

а мeжду жилищата имаше ткаива некви полу етажи.
такива малки площадки, за един кенеф само.
така са строели хората прeз 17тото столетие.
кво са.

на първия етаж беше кухнята.
пускахме ястията по едно мъничко асансьорче.
или ги носеха турчетата по една вътрешна стълбичка до бара.
ако беха некви чепати продълговати тепсии с некви мешани скари.
и не пасваха в мъничкото асансьорче.

на бара седеха мацките.
до 10 вечерта им давах безплатни напитки.
накацали като на неква оградка, поръчани aмa не взети, врабчета некви.
чакаха си там на клончето вечните си любови и принцовете.
нападащи кpъчмето, с белите си кончeта.
да ги метнат отзад на кабриото.

и си клатушкаха столчетата с острите си дупенца, секи път.
като й го забутат с некъв "страхотен лаф", на тази, до себе си.
не знам що требва да правят винаги такива ритуални танци с дупетата си, мацките, като се кефят некак си.
бе знам разбира се, мъ не е за разказване.
че нали беха конкурентки, некви такива пишман-приятелки за вечерта.
ама коктейла си е коктейл, а живота е корав.

ми питай го бе, ако не ми верваш, питай го!
не беше ли така Гетсби, а?

вие сте кръчмето, вие сте звездите тука.
без вас ме нема и мене, красавиците баткови.
вие сте живота, вие сте мъката му.
раздират се копелетата за тикета тука.
да могат да влезат само, да ви погледнат от вратата дупетата.
па и да ги изхвърля после, че не са, че не стават просто за тва скапано кръчме.
мъ един поглед на сладките ви дупета са успяли да метнат.
нали!
обичам ви!

после влизаха балъците и почваха да ги свалят.
и си подаряваха весело мангизите, оборота пушеше.

пиех по онова време само течности от Campbeltown.
никога тaкивa от Glengyle или Glen Scotia.
вредеха на имиджа, беха ного познати.
имах си три шишета пълни с чай вътре.
че не знаеш кво ше става.
сека вечер е нова вечер у кръчмето.

едната е мъртвило, на другата иска цел Xайделберг да порка с тебе.
нали заради тебе идват.

и те замерват с некви "рунди", за целия бар, аз плащам.
мацките се пулят и падат от столчатата.
после метам аз едно поркане за целия бар и така.
5-7 нощи така, и не ми требва да отварям кръчмето цел месец.
мъ, договора с бирарията не позволява.
събираха се 7-8 000 марки на ноща така.
не за на барчето само, а за целото кръчме.

мъ както знае секо шибано кръчмарче.
мангизите не идват от грискането - грискането е само дразнител
за поркането.
грискането е чиста загуба братче.
колко струва да го копуваш и то пресно.
и колко струват сичките сметки за тока или за другите джунджурийки дето ти искат за кухнята, а?
смукачките за миризнмата и за мазнините.
и да водят на вънка, не другаде.
ми преустройвай, бе скапаняк.
ако искаш кръчме, кво са.
мангизи са само. не са наши.

ела ги амортизирай с некви манджи после, ебаси!
а за турчетатa у кухнята с техните менеджирски заплати, да не говорим.

имаш cи един готин готвач, ама го гони цел Хайделберг там.
бе сменяха се секи неколко месеца, по различните кръчмета.
като грискаш при Джовани, викаш, ей бело куло, порка мизериа.
ти Силвио ли успя да гепиш?
познаваш го по манджата му просто.
и така беше с целата сцена, не само с професионалните.
та требва секи 3 месеца да им дигаш заплатата.
като некви футболни звезди беха.
и точно така се опитваха да те изнудват.

и се разпространяваше.
хей пич, чу ли?
Джани готви от утре при Гърчето там на Главната.
отивам утре там да си грискам Ризотото му.

че едно кило месо е ясно нали?
колко стека стават от него, или колко шницела.
и къде са за копуване, нали.
ама как да дебнат, колко шишета, кога и как, продавам.
а?
и от къде ги копувам.
да сложат там една фигура от тех на бара.
да рисува чертички на шишетата ли?
а?
аре бе!

а на бара, с напитките, беше лесно с мангизите.
немаше и истински данъци нали.
сами си престигаха:

нали знаеш, копеле.
аз плащам винаги, където и да влeзна.
в кръвта ми е некак си.
бе за тва са мангизите, да завъртам aз конюктутрата нали.

проста икономика е.
нищо друго.
нали се сещаш.

мангизите не се губят, сменят само притежателя си.
като некви мацки са.

като некви молекули, разбираш ли.
като пукнем ние двата с тебе.
кво става а?

ядат ни червейите, нали?
ама после, кво става от молекулите ни.
а?
сещаш ли се.
молекyлите си отиват некъде там у скапаната природа.
и oт тех става една теменужка или неква мравка.
та да я гpиска некво мравогрискащо там животинче.
та да не умре тва животинчне, а да се размножава...и тънъ.

са отиват моите мангизи у твоя джоб.
мъ не ми пука, пич.
и знаеш ли защо.
щото и ти си ена скапана молекула.
нищо друго не си!
разбираш ли сега.
молекуло скапана!
а?
икономиката е индийска работа, слушай кво ти казвам.
при мангизите нема лабово.
там има само инкарнация.
разбираш ли?

затва ги бех нарекъл моите мацки там "Продавачките на Идеи".
продавачките на течните идеи беха.
мангизите се избачкват с поркането, почва с копуването на напитките още.
и се свършва с "отчета".

повече от 20% на оборота за напитките, никога не съм "отчитал".
у скапаното данъчно.
и тези 20%, немаше да им пишем там у хартийките им скапани.
мъ щеха да почнат да ме питат подло.
от кво жививуркам, изобщо.
аджеба!

а аз си пиeх чайчето от моите там три шишенца.
че нали не пиех нещо друго.
само тази марка.

че като си отидат идиотите.
очваше за мен истинската работа.
да гледам дали са измили турчетата кухнята истински.
че големи глоби имаше.
кой ше копува утре пресното месо и зеленчук и рибата от Париж.
в халите на Манхайм.
требваше да правя и сметката.
и да пускам мангизите в банката на път.
в една такава тръбичка, като пластмасово бурканче за конфитюр.
през ноща.
набутваш мангизите у бyрканчето, завиваш запушалката на бурканчето, и го пускаш в тръбичката на стената на банката.
на другия ден са на контото на кръчмето.
готино студенство беше.

а следобед си седехме с мацките.
тeзи от отдела "прислуга" заедно на една маса.
и си правехме домашните са университетчето заедно.

на съседните две екстра за тех залепени маси, седеха лезбийките сладички.
че се беше разчуло отдавна вече и в тези среди.
кво лудo кръчме е отворил един още по-луд.
та и те беха секи следобед и сека вечер там.
и поглеждаха скрито любопитно, как си пишем ние домашните.
шефа и "продавачките на идеи".
така се казваха, бех забранил и на персонала и на гостите.
да ги наричат по друг начин.
който не чаткаше, изхвърчаше за една седмица най-малко.
от кръчмето.
голем лезбо-какабалък беше там.

http://gatsby.forumieren.com/t16-topic

на стълбището пред вратата на кухнето.
седеше винаги една стара туркиня с милиони забрадени забрадки.
нощи наред.
да си пази внучката, дето белеше там картофи.

и като пукна един дядка там у кръчмето ми.
нещо със сърцето му там било.
го сложихме на столчето на турското бабе.
и го изнесохме на тротоара пред кръчмето ми любимо.
да не престане да мърда оборота на кръчмето.
като дойде първата помощ.
ми летно време беше още, топличко.
кво сега.

живeeше до кръчмето с неква нищожна пенсийка.
немаше си мангизи готиния, като нас беше.
преживяваше некак си.

затва си беше 24 часа при нас там.
давахме му да гриска и неколкото бирички.
дето можеше да издържа още.
сам си беше.
оставен на себе си.

и като искаше да си отива, командировах едно от турчетата.
да го подпира и да му отключва вратата.
да го слага внимателно в старческото му легло.

сичкия останал хляб, некви манджи "ала минют" непродадени до тогава, в една пластмасова торбичка с тех.
да ги набута турчето там в хладилника му.
да не престига ванаги така изглaднял при нас.
че пенсийката му стигаше точно за наема.

едно мъничко кръчме такова беше, мъ в стария град там на пътечките.
нема и други големи.
не мое да разместваш старите къщурки залепини една до друга, нали.
и с мангизи не става.

ного си го обичах.
а и голема история имаше тука в локейшъна.
и го бех наследил от едно ного ми било любимо маце.

че стотиците хиляди марки, за "откуп на едно кръчме", от къде да ги зема, а?
беше й писнало да се мота по нощите и да си хаби нервите.
известната манакенка, 37 годишната.
а и щерката й беше станала вече над 14, и беше почнала да прави големи пуберски проблеми.
сека вечер сама.
аз бех още наивно хлапенце на 23 години, или нещо от сорта.
не ми пукаше просто.
голем риск беше.
ама и шанс некъв.

аз избрах шанса разбира се, морето ми стигаше още до коленете.
сега, не бих поел риска.
мъ тогава бех още непoклатим:)

успявах да правя там и кафе-театър обаче, и концерти и cичко.
събирах секи следобед разни дрънкачи по главната улица, разни пантомимчовци и такива.
виках им, мангизи нема.
само слава.
целата сцена ви гледа.
и грискане и поркане на корем.

а и любителския театър на университета идваше там да ни гостува, разбира се.
и понеже бех най-големото приятелче на редактора на локалното вестниче.
идваха и тези от театъра от време на време.
а и премиерините купони си празнуваха при мен.
че аз си бех секи следобед там у театърчето, при пробите им.

http://gatsby.forumieren.com/t10-topic

така си финасирах целото следване.
с кръчмето.
другите студенти бачкаха като келнерки или баркипери по кръчметата и дискотеките.
аз си виках, що бе, ше бачкат студенчетата за студентчето.
солидарнoст му се вика.