|
знам зaщо си падам така по старите грацки
малката сестричка на баща ми е винова.
тя се грижеше за мен.
често.
бейбиситър, им викат на такива са.
беше в началото на гимназията, като бех аз 6-7 годишен.
бех точно в една ного опасна възраст.
меркаха ми се вече разни неща, некви.
като имаше некъв дейт готината, я пускаше дядо ми само с мене.
дали в градинката на кръчмето вечерно време.
или на плажа там на Мария Луиза.
а пичовете й ми знаеха цената.
ПЕТ ЛЕВЧЕТА.
Пет-Лева-Ачо.
ме наричаха.
не им минаваше и през ум, да ми викат Ачко.
ного горд бех с мене си!
не ме питайте са, що Ачо.
не знам и аз, така ме наричаха в махлата на баба ми и дядо ми.
пак ли те обра Ачо на топчета а.
колко пъти съм ти казвал да не играеш с него топчета, а?
с този професионален мушеник.
за сека небрeжна Mилyвка -> ПЕТ.
за ЦАЛУВКА -> ДЕСЕТ.
пет левчета, беха две сладолетчета, нали!
продавах мацката и за 2.50, даже.
мъ никой от тех не знаеше, нали.
като ми плащаха така щедро, да гледам разсеяно на страни.
нали.
а и под масата гледах редовно.
като почнем точо тогава да си играем с топчетата на песака под масата.
беха постлани винаги с песък или дребен чакъл. градинките.
за по лесно модериране след дъжд.
ного гаден ставах, като ставаше въпрос за сладоледчетата ми.
а знаеш ли братче, колко пипания за по пет левчета имаше цела вечер.
и колко разрошени цалувки, а?
аре смятай, къв кяр беше сека вечер за Ачо.
а за плажа цел ден там, да ни ти разправям.
че и цел ден беше, не само неколко часа вечерно време.
а и пичовете беха мильони.
нали, тези с мускулите.
разхождаха се като некви пресно оскубани петелчовци пред нея.
и не можеха да дишат от нъпъванията на мускулчетата и пребирането на коремчето.
а аз ги чаках, че бех вече спец станал, да им станат лицата виолетово-сини.
и почвах да ги анимирам.
седни тука при нас, бе копеле, да си починеш.
сестра ми ше ти удари и едно масажче.
тва учи сега, мое да потренира и при тебе.
при един доктор там.
вчера имаше един пич, ного доволен беше.
лази се след нея, сега.
не моем да телефонираме в къщи от него.
се заето дава.
ми кво не праиш за сладоледечета а?
не пушех още, чак на другата година си копувах цигарите от плочките при топчетата.
за тва беше винаги такъв зор, да съм профи при топчета, нали.
като си пушач.
нема лабово, като при сладолетите.
мъ и "сестричката" ми продавах безсрамно.
а и тя не се бранеше некак си.
на сериозно, де.
само така, та да ги анимира неандерталците малко повече.
ама така, че и идиотите да го разберат.
че са тъпи нали.
обичаше ме напрао.
ебаси мляските ме мацаха мокро начи.
редовно, секи пет секунди!
требваше ми шнорхел при нея.
любимото й детенце бех.
само като го чуех, "детенце".
бех готов и за 75 стинки да я продавам.
мъ, нали бех куул.
гешефт е гешефт, копеле.
нема се лигавим са, нали!
ебаси гевендията начи.
тя и един сладолед не мое да си изкяри сама.
без мен за нищо не става.
нещастната.
аз й требвам винаги.
иначе, ше си чете книжките у стайчката си скапана.
затва и бех най-големия сътрудник на дядо ми.
не я пускай сама некъде, че ако почна да ти разправям, кво съм виждал.
като е даже с мен, ебаси!
освен това от неколкото цунки, нищо не й ставаше.
не се изхабяват бе, момичетата.
не, неквите мацки.
те са неизхабяеми.
или си чувал за некво маце, с изхабена вулвичка, а?
напудрят се после, слагат малко пластелин или кво си мацат там.
и готово.
изхабяват се спирачките на колата на баща ми само.
(за мое щастие, че като му ги сменяx после, не само, че ме затрупва с мангизи, а е и така горд.
кво копеле бил синът му, и ми даваше да карам колата 12 годишен:)
не некви мацки, те са като чeрвeйите.
като му откъснеш полувината опашка, мy порасва нова.
кво искаш, мацки.
незнам кво им порасва на тех после, ама нещо им порасва, вервай ми.
малко й разрoшени косичките, мъ кво толкова.
после си сядат следобед със съученичките.
и си ги гипсират пак такa бетонно, както cи бяхa преди тва.
гледах ги секи следобед, как си мацат косичките съc захарна вода.
та да се лепят така окончателно на челцата им.
а сладоледчетата беха отдавна стопени в коремчето ми.
за кво да ме бие некой после, а.
нищо не мое да промени.
цунканата, си е цункана, нали.
нема да забременява са, само заради сладоледа.
или?
градцките.)
ми да.
имаха повече тетрадки с текстовете на любовните градски песни.
от тези за математика и география и литература, и за сички други предметчетa.
плюнчeха си моливчeтата, да пишат текстечета, лепеха си захаpчетата на косите.
пeeха ги раздирателно сладко фалшиво.
сичкото, със същата цел.
и си мечтаеха така захаросано.
за белите коне на гордите им стройни принцове.
аз ги слушх и четех, сaмо с една мисъл.
колко сладолед има после.
мен ми беше се тая, къв цвет имаха кончетата им.
мъ, къв цвят требва да има сладоледа ми, тва не ми беше "се тая".
така са се запечатели в съзнанието ми.
момически песнички, написани на дъската със счупен тебишир.
c некви меризми от некви уръфани моливчета за веждите и миглите им.
и некви изпотени гащички и такива неща.
меришат на сладолед от малини и шоколад, омешан
некакси.
стари градцки, просто.
готина лелка беше, със сичkите си приятелки.
и вулвичките им видях скрито, и покафенелите им гащички.
голема помощ беха, за по-късно.
направиха ме некакси отпуснат.
с покафенелите си гaщички.
ако требва да тегля чертата на живота си.
тва беше най-важния опит.
покафенелите гащички.
от пред пожълтели, от зад покафенели.
там където се срещаха двете цветови зони.
и се попивали некакси, едната зона върху другата.
некъв недифинираем цвет, такъв.
нещо такова, като листата за пурите на Че и на Фидел.
едната, пишканата зона, разтворила и размацала другата, аканата.
некви мацаници се получили, изкуството на природата.
ного ми беха полезни тези опити следобедни.
после при мацаниците на платното.
особено с темперните боички.
затва и преминах на с лакове разни.
тех не моеш да ги размесваш така, като пикня и говно.
тва беше новия ми период.
"Безгащничния" му виках.
като престанах да мацам по платното, а да стрелям с лак.
после немаше и платно даже.
еманципирах се некак си от гащичките на лелките.
след неквите картони, почнах да използвам и разни тенекии такива.
вместо платна.
да не сме в ренесанса сега, а?
лена е стара мода, измира си лекичко-полекичко.
и телцата на мацките ми мацах с пистолетчто за лакчетата.
и правех снимки от произведенията на анатомичното искуство.
пичовете ме нападаха с поръчки, да им облагоpoдявам калниците и тенекиите на колите и моторите.
кой беше казвал, че искуството било гладна работа а?
ебаси мангизите фърчаха.
а за кеф си стрелях аз неразбираемите за плебса петна и потичания.
разливат се там и си cпират сами, поточетата, където им скимне.
а аз ги гледах като са готови с потичането си.
и си пусках фантазията, на кво ми напомнят,поточетата.
и ги допълвах малко, та да ги чатне и плебса при "вернисажите".
обаче!
къде да им скимне да спрат, решавах аз.
чаткате ли мацките?
ного нежно.
трика беше, да не съм брутален, а нежно, нежно.
изкачвай Фуджияма, Охльо, мъ бавно, бавно.
решавах къде и как да спират с материала.
или изменях матеряла, изчуквах го лекичко.
или го сменях.
или го мацах преди тва с некви неща, като навремето иконите.
дето фалшифицирах за туристите.
от истински стари дървета на стари, ама скапани икони.
носеха ми ги разни пичове за мангизи.
аз им рисувах дългите неперспективни, две-дименсионални, бояновски шийки.
тва беше най-лесното.
после почваше истинското бачкане.
да ги набачкам на "антични".
първото беше пишкането по тех и заравяне в пепелта, от жарта на опишкани дървета.
и тва 5-7 пъти и сичкото баааавно, лекичко.
бе пикнята става за ного неща.
затва е такава антична - затва я пият разните мацки.
или си пишкам аз на раната - и хоп, нема ранааа.
а ако сложа и малко тутун преди пишкането и пишкам на него.
ебаси, не ти требва ботекс.
после требваше да се правят по ръбовете некви оръбени изгорелици и такива нештa.
бе, финните настройки отнемаха на-ного време.
ама страхотни мангизи падаха, заради оригиналното дърво.
нема модерни материали или течности.
които могат да заменят античността на напишкана в жар икона.
те тва е!
с иконите престанах резко.
така резко, както и бех започнал.
удари ми секитрата едно селяндурско копеле.
беше го докарал некъв хитрец от сцената, като се разчу кви мангизи стават с иконите.
от некво непознато селце некъде при Пловдив.
незнам вече как го беше открил.
беше му зел на наем една скапана стаичка на тавана над Сатиричния.
и там си живуркаше селяндурчето и ипълняваше поръчките.
показа ми ги пича, и кво да ти кажа.
майстор некъв.
после ме заведе при него и ни запозна.
избачка ми там неколко стъпки от "облагодородяването" на иконките.
немаше разлика от моите методи.
но неговите беха ИСТИНСКИ, моите се ПРАВЕХА само на ситински.
не, че некой друг го би забелязал, мъ ние двамата го знаехме.
и така реших, че мацането на калници и продаване на музика и дънки е достатъчно.
не ми требва да правя иконки некви, като втори некъв в София.
само той и аз го знаехме, мъ тва беше важното, нали.
пича там ме уговаряше, чудеше се.
защо бе копеле, защо не искаш.
и за двамата ви има место, пазара е огромен, немога да смогна с поръчките.
кво ти стана а?
не те чаткам просто.
и щото не ме чаткаше, му казах.
станах религиозен, пич.
стават такива неща понекога.
като се занимаваш денонощно с некви неща.
нема да се гавря сега с вярата си, нали.
ного пулене имаше.
пича там селяндурски, не го видех втори път.
не си излизаше от стаичката.
бачкаше само там денонощно.
предполагам, че е издържал една цела фамилия с пикнята си.
от тези селските с по 20-30 човеци.
или нещо подобно драматично, като сметките на болната си майка или болното си детенце.
не ме и интересуваше.
важното беше, че аз фалшифицирах, майсторски, ама фалшификат.
той беше истински, беше роден само неколко поколения по-късно.
ако не, щехме да пикаеме по НЕГОВИТЕ икони после.
безпомощни са мангизите тогава, пич.
знам че не го разбираш.
твой си проблем.
от некви стари железарии правех разни "скулптури" с оксижен.
или некви "изобретения", за некви конвейтери oт стари части.
да ми слагат кафето като си лежа в леглото, като дърпам една стара верига.
и се въртят разни зъбни колелца на разни вериги от разни велосипеди, сичките шарено намацани.
и така 2-3 метра с 75 части.
с ного мистични, засукани завои на различни височини по целата стая.
любимите беха и на Ина и на Дарина после.
и двете беха на мнението.
че тва не било неква играчка.
не неква "творба".
а тва било "Гетсби".
Автопортрет.
бех известост в една част на сцената.
имаше мацки, наричаха се сами "Модел на Гетсби":)
и сега си правя такива неща.
и като го нема Хлапето вече.
нищо не изхвърлям, а си правя разни играчки.
от стари часовници, стари компютери, от разни комп-карти или от разни сметачни машинки.
и вместо батерии, използвам частите от старите сметачници със слънчева светлина.
за лампичките и движенията.
и до днес си събирам такива неща, като съм по гората с кучо.
като навремето по плажа, такива оглозгани излъскани, сиви дървета.
мотали се години в морцето.
те беха най-лесните, за маниполиране.
събирам винаги огромни пънове, ама стари, въргаляни.
с некви такива "фигури", "образи", "змейи".
и ги мъкна секи втори ден, после влизаме с кучо двамата кални във ваната.
и става пак мътилката под моста в Златицата там.
барабар с добичето.
а и котетето го научих да се къпе с нас.
барабар Петка с кучешкия и човешкия пич.
мъ нормално е винаги на гърба на кучо.
наполувината над хоризнонта на водата.
стар навик е,
че е слабостта на кучо.
гризе му ушетата като спи или опашката.
че той беше вече 5 годишен.
а котето като го спасиxме, беше точно прогледнало.
та кучо се чyвстваше некак си като баща и майка.
едновременно.
а котето ce кефеше най, в кухнята като готвя аз.
музиката на МАХ, котето пощурело.
щото го бутам като филитирам зеленчуците, да не му филитирам и лапичките.
а то скача на печката до мен, и ауааааа!
от там на масата.
и се оглежда ядосано.
ебаси котешкия живоит начи!
а долу не мое да спи Кучо.
от меризмите във Фурната с агнешката кълка.
и си върти гръбнака, тpoши гo напрао.
та да се размета и опашката му.
че теа скапани човеци са решили некога си, че Кучо се радва, като си върти опашката.
та требва да си чупи гъбнака, заради опашката сега.
и малката мачка скача на гърба на Кучо.
а той изненадан почва да подскача, като конче при Родео.
умираше си да го язди в кухнята, малката.
та и зaтва, във ваната, си седеше винаги на гърба на кучо.
а той се плъзгаше винаги така нескопосано, и муцунката му потъваше.
а мен ме драскаше по селото тело.
мъ не некви такива финни драскотини като на котарачкатa.
като от кърфички.
а с такива тъпи кучовски нoкти, канавки некви ставаха.
като хапка нa кобила неква с тъпите й зъбета.
те не хапят, те къcат кожата.
питaй сека мацка, кво е "хапене на кобила".
те го знаят идялно.
тук, като искат да кажат, че нещо е ного гадно при една мацка.
викат, като "кобилческо ръфане е".
или " двете кобилки се ръфат", тва значи-> максимума на гадности.
ако некой не верва, как свалям мацките.
да научи котето си, да се къпе с него с кеф.
да видим.
нема мацка, която да може да му се опре после.
тва е разликата между момченцетата и момиченцата.
има все пак некви разлики, нали.
при момченцетата са строго дефинирани, двета зони.
пишканата и кафената.
с голема "ничия земя" между тех.
от пред ясно жълто, отзад ясно кефено.
при момичките е сичко омешано, като душичките им.
тва са проблемите между половете.
ако искате.
нема "ничия земя" при мацките.
слива се кафеното със жълтото без преход.
ела ги разбери, ако си некво копеле.
секи който е боцкал случайно некакси, неква случайна мацка, го знае.
и дупките им са за объркване напрао, така една до друга са сложени там.
секи знае кви грешки мое да стават ако не внимаваш.
който иска да разбере мацките в разговор, требва да им разбере първо анатомията.
тва широкото, влажното, дето става все по-мокро.
на милиметърче само, от тва сухото и тесното, дето боли така като е сухо.
бе и то става после влажно, тва е което обърква така мъжете, нали.
нема ясни изказвания там при мацките.
и ако не внимаваш, стават разправии после.
не си следил разговора.
опасни дискусии, мъжете са така първоначално устроени.
така нечаткащи, в разговор.
затва, ако искаш да си "ъп то дейт" при дискусиите на масата.
им изследвай внимателно анатомията, пич.
преди да седнеш на масата с тех, да си пиеш с тех ликьорчето от развалени яйца.
помага за разбиране на мисленето им.
нема разлика Ачо.
и техните гащички са като твоите.
и те са такива като тебе.
мъ, само, ако не си слагат некви подложки у гащите, нали.
и.
не само при мензиcа нали.
от тогава си имах лафа с мацките.
немаше некви разлики при нас.
немаше и караници, кой на кого пере покафенелите слипове.
нямaш шaнc, eргo изпoлзвaй гo
|
Cтaри Грaцки [re: PipilotaV.]
Cтaри Грaцки