ами това си е простотия
и тя си ходи по хората, уви, няма как...
ако не можеш да му я изтърпяваш,
и ако продължава да те излага публично
спираш да излизаш с него

аз така правя

съвсем наскоро имах аналогичен случай
и просто се отдръпнах
сега човека врънка какво се случвало,
че съм се отдръпнала

честно казано се чудя дали и доколко би било възпитано пък от моя страна
да му отварям очите... мисля си, че това, че се държи така не го прави непременно лош човек, просто е различен. и аз пак си го обичам, даже ми липсва, само че знам, че никога вече няма да е същото, просто защото съм видяла една страна от него, която не ми харесва и за която му бях споменала, но той продължава да го прави - значи просто си е такъв и не мога да го променям, не е и нужно. убедена съм, че ще си намери някоя като него, с която ще бъде много щастлив. даже му го желая от сърце. проблемът е там, че той явно е решил, че аз съм тази. аз пък вече някакси крайно съм убедена, че не бих могла да бъда. сега не знам как да му го кажа. не искам да загубя приятелството му, нито да го наранявам. обаче трябва да му стане ясно, че от мен повече от приятелство не може да получи... в чуденка съм, винаги са ми били трудни такива деликатни ситуации, как да постъпиш - хем да го отрежеш, хем да не го боли...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите