|
Инa, Дaринa, Kaндидa.
и Лeтиция, и тя e oт cъщoтo твърдo и жилaвo дървo дялкaнa.
бe квo дървo, cичкитe ca изчуквaни oт грaнит нeкъв, зaтвa cи ги oбичaм тaкa.
вceкa пo рaзличeн нaчин, мъ cичкитe eднaквo интeнзивнo.
и Лeтиция и тя e нeквo мoнпaрнacкo-кoрcикaнcкo вирoглaвo гaмeнчe и гaврoшчe.
в кръвтa му e прocтo.
при тaкивa нe пoмaгaт и cкъпи Интeрнaти и Moнacтири нeкви.
нeпoклaтими ca, oт 3 гoдишни ca тaкивa, нeмa нaчин дa ги cгънeш, дa ги цивилизирaш.
______________________________
......Ина обожаваха обаче, гледаха я с ококорени очички.
слушаха я с отворени устички.
и те й харсваха.
викаше, мъжки момичета са.
беха от различни светове, от моите два различни свята, но тя ги респектираше.
и немаше нищо против да се мотам с тех.
пускаше ме да се наиграя на воля, да си изразходя ненужните енергии.
да съм спокоен после, че нищо не съм изпуснал, като си дискутираме ние двамата отделните изречения на Джими Джойс.
този ми "двоен живот" объркваше сички хора в околността ми.
само Ина не, тя разбираше за кво ми е нужен.
тя четеше изреченията и ги дискутираше с мен.
аз ги живeeх, требваше ми, за да мога да си веравам сам.
сичко й бех разправял за тех разбира се.
и как се бехме боцкали от време на време.
и защо.
и те знаеха че съм й го разказвал.
бех им го казал, разбира се.
хич не й пукаше, и ми имаше огромно доверие.
и зтва я обичах така.
а и да й изнверех малко, пак немаше да й пука.
не й беше така важно, ако е само един вид "пресно месо".
имаше по-вaжни неща при нас двамата, месото беше второстепенно, некак си.
не че го немаше, напротив,
беше и жестоко и неyбоздаоемо.
дали в трамвая нощем или на гробищатата у най-големия студ или на стълбището в ЦУМ.
милиони такива места има за изреждане.
мъ месото при нас беше повече еротика.
минавеше ни през мозъчетата, идваща от очите, oт погледите върху устите и ного други такива.
а почваше с едно невинно изречение, цитирано от едно невинно книжле.
а и на мен не ми се изневеряваше точно тогава.
точно при нея.
закво.
кво да търся некъде другаде, което немах при нея?
по-луда от нея немаше.
и по-голема курва от нея немаше.
а такава майка никога не бех имал.
та закво, а?
сичко друго беше второкачествено, некак си.
и да си ги поркам мацките красиви и умнички, не можех вече.
тежка влюбеност неква, ме беше налегнала май.
никви хапчета не помагаха.
против тази болест.
ебаси.
години наред.
почна и да не ми се порка даже.
само дето не станах некво скапано вегетерянче.
тва оставше само, за щастието ми.
последно.
ми как да й пука.
имаше си нужното самочувствие, точно за мен скроено.
знаеше си цената, като некъв черно-блестящ Бик по арените на Памплона или в разните Метрополи на Южната Америка.
некъв такъв от благороднически род, див, ама интелектуално нашарен.
или като некъв елегантен кучо с копринена лъскава козина на изложбите там, с едно дърво, по-дълго от това на английската кралица.
не се подценяваше готината.
затва и се любехме двамата така.
и двамата се ценехме високо.
всеки себе си.
затва и бехме в състояние да ценим и другия.
затва и бехме така стабилни.
двамата заедно.
не си требвахме един на друг, за простото преживяване.
всеки за себе си беше достатъчно силен.
не му требваше другия.
затва бехме като две паралелни, една до друга забити дълбоко в земята, бетонови колони.
не като две гнили колчета, облегнали се ей така ^ един на друг.
и като се дръпне единия, пада и другия.
точно обратното бехме Ина и аз.
имаше право, дятката учителче наше.
там във вечерната.
и майка ми.
и тя го разбираше, нищо, че не го одобраяваше.
начинът ми на живот.
но причината разбираше.
затва се разбираха така с Ина, големи другарчета си беха.
а като почнеха да дискутират двете Стравински, излизах да си пия кафето в некое кафене.
знаех кво следваше.
като се върнех след 3 часа, беха още в първата полувина на дискусията.
не искам да знам, кво са си приказвали зад гърбът ми двете, за мен.
сигурно като две загрижени квачки са били.
мъ кво да правим, ако се опитаме да го спасяваме от него самия.
ше стане по-лошо, ше изчезне съвсем.
от нашия свят.
бе майка ми, и тя беше сладурана.
за Дарина викаше, голема палавница е.
сладка.
такaва ше си умре, сладката палавница.
ше има да я бъркат минувачите по улицата с внучетата й.
нема начин да порасне некога.
би било и жалко, ако се размисля.
намерили сте се двамата, кво да ви правя.
и двамата нема никога да порaснете.
ного си я обичаше Дарина, като некво нейно момичеце.
дето си нема, да му шие роклички и да му плете плитчиците.
не като при Ина, с Ина беха по като приятелки.
Дарина й беше неква слабост, като некво сакато дете в семейството или нещо подобно.
дето майката го обича просто повече.
предполагам, че е било заради изоставеното пеленаче и такива лигавения.
и как не му пука на пеленачето, от сичките гадости, дето му е приготвил скапания живот.
а е винаги такова весело, възторжено и готино.
и аз я обичах зaтва, хубо де
и такова вироглаво като некво козле.
аре са, като бех аз вироглав имаше бой нали!
и такова сладичко като се връцка из кухнята,
ебаси начи.
мойте старци не я наричаха "Връц-Връц".
а "Дупенцето".
техното, сладичкото.
ама майка ми се впечатляваше повече от такива неща.
бе може да ми е майка, ама и тя е некво момиченце нали.
нищо че можеше да е жестока с мен и кисела.
и горчива като неква хвърлена на боклука краставица, че е била резана неправилно.
мъ като имаше по ТеВето некъв такъв момически филм, си плачеше и тя.
нали.
геройката голема.
та е ясно, що я глезеше така, Даринчето.
нали.
пазеше я и от мен, че аз не съм бил разбирал кво нежно същecтво била Дарина.
кво сенсибелно и кво лесно нараняемо.
и къв грубян съм бил аз, и как не съм я бил заслужил.
и нооого други такива.
даже и този професионален циник и писимист, моя Старец.
и той я обичаше като дъщеричката дето си нема.
само дето не й шиеше роклички некви, Мачото скапан.
Дарина не беше гаджето на синчeто им, а малката му сестричка.
техното малко момиченце.
за сичко приятно и готино беше Дарина виновна.
дали им подарявах нещо, дали ги изненадвах с нещо приятно.
идеята била разбира се от Дарина.
нема начин.
а аз бех отговорен за сички лошотии, разбира се.
и за дъжда следобед и за спуканата тръба на душа.
бе, малкото сестриче и големото братче.
ама класическо!
тя си беше и винаги там.
и като бех аз заминал некъде, си спеше при моите старци.
и си беха тримата шатстливи.
аз пречех само.
развалях хармониата.
беше повече член на фамилията и от мен.
особено от мен.
обажда ми се некъде, където ме е завял моя си там, скапан живот.
и аз я питам, къде си?
тя ми вика, ми в къщи съм.
викам й, аре са, 50 пъти званих, немаше те.
не у нас с теб.
а при нашите съм.
и тва сичкото само след две седмици.
две седмици й требаха само, да ги омаламаса и двамата.
тези, дето беха така дистансирани и не пускаха нормалнo хора близо до себе си.
не по селата а в Помярника София.
там с гяволите, простаците и доносниците.
майка ми й плетеше разни финни тънки жилетчици, полички и роклички.
беше известна плетачка, преподаваше даже.
и публикуваше даже некви мустри и такива за плетени джунджурийки.
беше едно от многобройните й хобита.
плетеше и като гледаше телевизия или като четеше некви исторически тухли.
при секо занимание което го позволяваше, плетеше.
не й требваше и да гледа като плете.
чудех се откъде знае какви цветове да омешва там, като не поглежда.
като тези луди секретарки беше, дето бият по трилиони удари на минута, и те без да поглеждат.
и ръцете й беха така бързи, не като при неква нормална жена когато плете.
една цела, тънка като кашмирско шалче рокличка, за Любимото й Даринче.
изплиташе само за два дни, след работа.
бе дали беха два дни или три и полувина не знам вече със сигурност.
но повече не беха, басирам се за 10годишната ми заплата.
сички се пулехме секи път наново.
сички знаехме ква плетачна машина е, ама като се обадеше на Дарина.
се пулехме се наново.
да дойде, да й пробва рокличката, преди да я глади под мокри кърпи.
че гладенето беше последната, финната настройка.
тук на ханша малко разтегляне, там при ракавките малко по-дълги ги правещи.
и ги плетеше или шиеше винаги така както Дарина си ги искаше.
изобщо не се намесваше във вкуса й.
казваше даже, че тези нейни роклички пасвали към съществото й.
на нея не стояли така вулгарно, а така невинно.
като при малко момиченцe.
имаше разбира се по желание на Дарина и неколко "нормални", и неколко "миди", до глезените.
но повечето й покриваха точно дупето, пробваха го двете хиляди пъти, преди да са готови.
тоооочно да й покрият гащичките.
имаше си за зимата и такива плетени гащочорапи.
тъничко плетени, в сички възможни цветове, та да ги комбира Дарина със сичките си роклички.
милиони беха.
че тя си ходеше по улицата само по гащочорапи.
а рокличките й беха като некъв размъкнал се леко половер.
ного сладка беше с плетените си крачка в бутушките, през зимата.
майка ми си умиреше от кеф.
и с конската опашка, дето подскачаше в такт с дупето й.
там си умирах аз от кеф.
и понеже беше същата плетачка, беха и от същите кълба за плетене, като рокличките.
че тя копуваше винаги в огромни количества.
та да има и за три метрови шалчета и за некви жилетчици без ръкави и за гащочорапи.
при сека рокличка или поличка.
шиеше й и роклички от плат разбира се.
фризираше й косите.
cамо дето некви скапани плитчици не й плетеше.
бе! 5-6 пъти я гепих как и плитчици й плетеше.
ама само на ужким, после я правеше пак на Пичката от Махлата.
бе ебаси маминото дете беше, Дарина.
само като прекрачеше прага на бащиния ми дом.
по пистата беше опасната пичка, при моите старци малкото момиченца.
кефеше я, видиму беше.
да я поразглезва и нея некой.
за пръв път в живота й.
затва като се срещахме на кафе у бащиния ми дом.
аз блестях чрез отсъствие.
при 3 от 5 покани.
а нещастната Дарина, трeбваше да обеснява, кви неочаквани неща ми се били случили, точно днес.
и колко съм нещастен, че не мога и аз да се наслаждавам на този прекрасен следобед.
бе!
ебаси, ебаси, ебаси.
както обичаше да казва Даринчето.
като не й се дърдореше ного-ного.
което се случваше, секи 138 години, през съвмeстното ни Мотане.
падам си просто по-силни жени.
като ги пиша тези неща, ми става все по-ясно.
всичките ми по-сериозни любови, и десителетията след Ина и Дарина.
са били винаги със силни, самуоверени мацки.
сичко друго ми става бързо скучно.
обичам сички момиченца просто, женолюбец некъв съм.
обичам и да ми се лигавят и да мe глезят и да са майчински към мен, и сичко.
ако искате, от както съм жив си играя с майчинските чувста.
и на 17 годишните и на 37 годишните.
и функционираше идеално.
любимецa им бех винаги, на момичките, във всичики възрастови диапазони.
едните ме искаха за леглото си, другите за зет.
така е по цел свет, нема разлика при мацките.
нема и културен шок, в тва отношение:)
тва, че и 37ем годишните им майки, не блъсках от ръба на леглото ми, нема да ви разправям тука.
че тука четат и щерките ви, нали.
че и те напираха там на него.
на ръба на легото скапано.
при топли, лунну нощи.
на ръба си седаха, и си оголваха сичките си оголвания, дето си имаха.
за оголване.
глей хлапенце и не се пули.
а дръж, ако си некво истинско махленско дзверче.
пипай, барай и почвай, кво ми се глезавиш тука.
като те слушам, у махлата си голем ебач.
а?
аре не си пишкай са у панталонките.
че аз требва да ти ги пера, нали.
но единствените ми яки, стабилни и дълги връзки са били винаги с яки, силни и самоуверени мацки.
и Даринчето, тва малкото любимо момиченце на Старците ми.
и то беше едно такова жилаво, яко и с вродено самочувствие.
иначе как ше се кълчи по цела България по онези времена, с тази загадка на неква рокличка?
бе не знам, кво би станало от Ина, ако тя беше изоставеното пеленаче.
Дарина си имаше нейния начин, да дразни околноста, да се плези и да вика "Нъцки".
"мен нема да ме строшите, не става, НЕПОКИСТКА СЪМ"
Дарина.
и тя беше една такава колона, такава, стабилно забита.
до мен, паралелно.
не й требвах аз за преживяването й.
нема да забравя никога срещите ни в Париж, скапаха ме.
особнено последната, третата.
бех организирал некви завързани връзки с нея през некви 1001 канали.
летеше още, аз бех студент в Хайделберг.
години беха минали.
пишехме си от време на време, и аз й разправях за Моника.
нейните писма беха винаги с печат от чужбинско.
моите й се предаваха на ръка, от ръка на ръка, от десетото или педесетото ми непознато копеле.
да не се скапат полетчетата й.
пишех й, как живeeм в едно скапано студентско стайче двамата и че Моника учи пар фавор.
и как се къпеме двамата в умивалничето мъничко у наща стаичка, и такива неща.
мъ, стаичката е на последния етаж на най-известното студенско кръчме, тук в локейшъна.
затва се чака години, или си пускаш подводниците.
за едно такова мърляво стайче.
за наема да не ти разправям, у хотел е по-ефтино, разбира се.
Ина беше железобетоннa колона.
Дарина не.
тя беше неква такава тъничка и специална.
колонка.
немаше вътре такова яко, неeластично желязо.
в нейния цимент беха забъркали некво такова въже от фибер глас.
такова модерно, дето искат да опъват между земята и луната.
теа от NASA.
нема акула, която да може да го прегризе.
Ина беше твърда, ама и нея моеш да я джитнеш с некъв багер.
въпроса беше само, колко голем требва да е багера,
при Дарина не помагаше и некъв багер или некъв танк.
че като я премазиш с чудовището и се обърнеш да погледнеш кво е останало от Даричето.
те плесва яко по муцуната еластичната колонка.
като некъв клон в гората от хлапето пред тебе, като се гоните между храстите.
не беше по-яка от Ина.
мъ по-жилава, по-преживяваща.
като Кирката, като я настъпиш - троши ти носа с дръжката.
тва е Даринчето.
Кирката.
искаш да я цункаш, ама при искането си й настъпил леко чепика.
и цак, ти е строшено нослето.
и се чудиш после, кво е станало.
нема да ви разправям тука, колко счупени нослета съм имал с мацката.
че нема да ми вервате, знам ви.
бе по-големо гаменче, от мъжки пол, от Дарина.
не съм срещал по цел свет.
голема гаднярка беше.
хулиганка!
условието за последната среща беше, да взема и Моника с мен.
искала да я види.
ако не, не.
виа кон диоc, чико.
и така се срeшнахме тримата у едно ефтино китайско крьчме там.
най-любимото на Даримна.
винаги се сращахме там.
лъжеше ме секи път, че било ефтино, затва.
ебаси, беше забравила вече, с кого си прикзва.
заболя ме направо.
се едно, не я познавам.
ебаси.
и там я разцелуваха секи път разбира се, дръпнатите очички.
като селчовците по Pодопите.
техното сладичко момиченце.
да седиме боси и по турски там.
и да си грискаме плюнките на лястичките от гнездатa им скапани.
и да си пием тримката заедно сакe.
кво друго а?
атракцията на секи азиатцки ресторант.
че нема по света некви киатйски или малaйски или други.
сичко е неква объркана мешаница от сичко азиатско.
само от прросто презрение.
дръпнатите очички неверват просто че еди джеaйдин, може да прави такива финни разлики.
и му пробутват сичко, кво звучи на повръщане, като на китайска или тайванска кухня.
a западните скапаняци си умират да ги прецакват, плащат и забележително, за повръщаниците.
та и тва ме нарани така, чe преди да мога да поръчам.
ми се плезят две виетнамезчета и ми викат.
Стринката им Дарина била уредила поръчката вече.
тези известните на секи Балкански Турист плюнки у кошарката на Врабчетата.
разбира се, че беха специално поръчани за Моника.
и сакeто, тва китайското:)
сичко за Моника.
но тя беше спокйствието в персона.
никога не я бех преживявал така спокойна, така отпусната.
а аз я поглеждах внимателно, че знаех, че й е ясно, ква игра се играе тука.
и за кого.
опасявах се, да не се получи некво такова момическo избухване на азиaтскa територия.
мъ като като поръча тя усмихнато след неколо часа, една супичка от изсшуени ташаци на бел индийски тигър, за лю бимия си съпруг до нея, се успокoих.
разбрах веднага, къв й е подхода към ситуацията.
кефе ше се.
че тва е най-големия израз на либов, един такъв ташак струва неколко хилядарки, нали.
бе по-гадно-спокойни от мацките.
като почанат Tе да си мерят вулвичките.
нема!
"пичовете" могат само да учат от тех.
там се учат ИСТИНСКИТЕ трикове.
при мацките.
"пичовете" ги наричат тези трикове "педераски".
за тех е сичкото, нещо "педераско", квото те не могат.
ама ги наричат така винаги "пичовете", които ги е шубе.
да излезат на уличката отзад, да подискутираме проблемчетата малко.
да си изтанцуваме тангото.
нали.
засрами ги, немаха ташаци точно в момента.
загубиха си лицето.
да дойдем в четвъртък, молим-молим.
поклон-поклон.
ше ни ги поръчат в Шангхай, разбира се.
траело само неколко мъъънички днички.
после, след още неколко часа, ги попита, имат ли нещо японско за пиене.
от тогава не ги видехме повече.
точно в този момент започнаха да мразят Стринката си Дарина.
сигурен съм.
тя ги беше набутала там, у тази педерска ситуация.
мъ и Моника си разпределяше гадностите, гаднярски разпределини по часовете.
ного азиатска беше, търпелива.
поръчите й и въпросите й идваха секи 3 часа.
и така от 3 следобед до 2 през ноща.
че нали използвахме сека секунда, като беше там Дарина.
и малко преди 2 часа през ноща, казва Дарина.
глей са, Моника.
исках да те срещна.
да те видя.
надявах се, че си неква лигла.
исках си го на обратно, този идиот до тебе.
този дечко.
исках да си го спечеля пак.
мъ не си.
не си лигла.
засужаваш си го.
ше има ного да те ядосва, вервай.
голем дечко е.
мъ си е твой.
подарявам ти го.
протегна се, измляска ни и двамата мокро, както само тя може.
и почна да си троши краката с полу обутите си токчета, бегайки към врата, подскачайки на един крак.
с едната ръка си намества едната обувка, с другата се опира по разни буда-статуи там, да не загуби равновесие.
отзад пощръкляха виетнамезчетата.
че в китайки ресторанти мръсната работа е за виетнамезчетата.
както в гръцките, за турчетата.
а в турските, за пакистанчетата.
ебаси стакатото беше, с теа високи зинг-зaнг глаcчета.
подгоних я по чорапи, мъ на тротоара пред кръчмето спрех.
гледах я само вдървен, как тича боса по плочките, обувките си гепила в едната ръка.
как изчезна в ноща.
като се върнах в кръчмето, немах ниkви чувства некак си.
нещо студено, безчувствено ме беше обвило, като некъв прозрачен лед около мен.
дойдох на себе си от сътресенията, които ми пречиняваше Моника.
друсаше ме като неква круша, да паднат крушите от там горе.
сълзите ми течаха, като нa неква скапана мацка.
не, че не съм имал сълзи в очите си.
често съм ги имал даже, от яд.
ама такива пороища, такива женски некви, никога.
така се чувстват мацките, като си плачат, сигурно.
така до себе си, плаченето нема нема нищo общо с тех.
то си е некак си самостоятелно.
ако ми беше направила ташаците на майoнеза.
или ми беше изкъртила некъв зъб.
немаше и да ми пука при Даринчето.
щех и да й се хиля напрегнато ледено, като моето цинге.
ама да побегне така разплакана по чорапи.
ебаси, по-гадна от нея нема.
тва е!
нямaш шaнc, eргo изпoлзвaй гo
|
вaжнитe жeни в живoтa нa Гeтcби, Пипилoтa:) [re: PipilotaV.]
вaжнитe жeни в живoтa нa Гeтcби, Пипилoтa:)
