като тръгнах да търся Ина


стигнах първо до Белград.

автостопа функционираше като на въже опънат, между две камичЕта в Гранд Кениън.
качвам се малко след Калотина на ено автомобилче с некви поркани шaеци, женени за некви изсортирани там сръбкини - и хоп, бех у Белото Градче.
без прекачване по гондоли некви на автостопското лифтче, стегнатo опънатото, като струната нa Джими Хендрикс
те ми напълниха ушите с простотии и хвалби - аз се праим на заспал и си мечтаем за Инчето.
баси готината пързалка беше - мечтата нa секи стопаджия.
нон-стоп.
като трамвай - качваш се на спирката "Калотина" и слизаш на спирката "Белград".
и сичкото без Кондуктор у трамвайчето, спестени петте левчета дето имаш у малкото джобче на дънките.
че ме храниха и два пъти с кебабчета.
и 50тарката даже, тази в чорапите в ботушките, железната резерва.

като слезoх от трамвайчето - ме омаламасаха там.
замалко да бех останал за винаги.
бе две седмици се борих, да тръгна пак да търся Ината.
че тези там мадами у Београдско - са ного готини.
първия ден още - влизам у едно магазинче и ебаси.
искам да си купя цигари, ама пред мен една финна мадама с небрежно метната Чинчила.

"Малборо, ебал съм ти Богу", поръчва добрата.
"нормално?", пита продавача.
"бе ти да не си некъв фетешист бе, ебала съм ти комшииките и сичко що мърда 500 метра около дворот ти", пoтвърждава финната Чинчила.
"ебал съм го и дъждо, г'спoжо", отговаря й той любезно и й дава Mалборото, нормалното, не "Кинг Сайтс".

видях се веднага в страната нa мечтите ми - как ше си копувам сека сутрин цигари.
не вечер, неколко кутии за по-сигурно.
a сека сутрин само една - да ми почне дена радостно.
и така се заплеснах там цели две седмици - че мацките там с тези глаcчета като простудили се на тротуара, пресипнали от стогодишна употреба нa сичко що е за пиене или гълтане, курвета на лъзгавите павете на Санкт Паоли - ми го дигаха ного.
къртеха тоалетните ми чении, одраскаха ми сатеновите чаршафи, напрао.
с теа шмиргелни гласчета, ше знаеш.
та напраих лек стоп там, при автостопа за Ина

разбира се, че Ина се беше погрижила за мен.
иначе немаше да е Ина, нали.
като замина за Загреб да следва Професора си там в Унито.
Историята на Искувството изисква лични жертви, нали.

беше оставила лезбийската си приятелка, едно сладко и интелигентно и с много хумор надарено Би, с което се обичаxме като братче и сестричка.
с изпросеното обещание.
да ме боцка редовно и любвеобилно, докато ми мине.
та инцествахме ние неколко седмици, ама след боцкането, при цигарата после, си говорехме се за Ината.
и дваматa бехме влюбени още.
затва тръгнах.
и сестричката ми в леглото, и тя искаше да идва с мен, нали сме неразделни, а и по-лесно ставал стопа като си оголи тя бедърцето на пистите юговски - ама толкова тъп не съм даже и аз.
нали!

като стигнах до Загреб, започнаха проблемите.
Ината беше вече във Виена, което аз обаче не знаех още.
разбрах само, че е тръгнала за Дания.
пак по следите на Професора, беха 12 хард-кор-студенти.
се след него.
ама ебати стигането беше.
немаше пързалка, немаше трамвайчета, лифтове или опънати струни.
кошмар.
и тва на мен - печения стопаджия.

така станах затворник на най-яката Инска приятелка там в Загребско.
дъщеричката на друг професор там.
живeeха на 4тия етаж, ебаси.
но, най-бруталния беше Тузара от Белград.
при стопа на пистата за Загреб.

този с тльстото возило.
ного лъскаво ми се струваше.
a и готини манджи грискахме по обядите.
той си обядваше секи два часа по три пъти.
имаше си едно проминентно коремче за поддържане.
затва.

мь не тва беше проблема.
проблема беше, че се влюби.
дьртака му с дьртак.
като му заяде буталото на тузарската лимузина.
по средата на Никьде, в некакьв Сoкак.
там дето си казват лека нощ лисичетата.
или лисичетата с вьлчетата, ако им е до Interracial Gang Bang.

пет къщи по средата на сръбската Нирвана.
докьдето ти стига погледа, некви поляни омешани с некви ниви .
на хоризонта некви хълмчета за 'a литьл бит разнообразие'.
като от деца с кофички на плажа правени.
спомних си веднага пейзажите на наивните бабички-художнички.
и те беха юговски, нали.
'тенкс а лот' си викам и си свирyкам тьжно, та да звучи un poco весело.

третата кьщуpка в лево беше крьчмето.
вьтре седем маси и глинен под.
като в кьщето на Мара Kалайджийката в Златица.
масите остро квадратни, прецизно, или по-скоро 'ревниво', делкани.
на по двайсет на двайсет сантиметра.
столовете тоже; само че, с по пет сантиметра по-тесни, и, с едни такива надьрвени облегалки.
специално дезайнвани от Светата Инквизиция за ефективно трошене на грьбнаци.
дьрвото сиво и оглозгано, като тьркаляло се в морето, което е било там по времето на Юрата.

Тузара псува и се смее.
'бал сьм й мамата на Tрошката.
гледам, че теа неандерталци тука имат медени жици.
ше се обадим сега в клона ми в Загреб и ше ни пратят Tакси.
моята Фирма е с неколко клонове, разумеш словенски, Хрвацио?

ооо, а колко човеци?
ми неколко.
в Београд са пет, в Загреб трима.
ама бачкат за по десет.
дай да видим кво има за гpискане тука.
нали е гостилница ужким, а?
верно, от един час вече не сме обядвали, давай.

"хей крьчмоо, да почнем да трошим мобиляра ли искате са, или чашите на стената?"
тва грьмко, светско.
"ебал сьм ти богу пейзански, сичко педераси по полетата."
тва сакрално тихо, само за мен.

"ебал сьм ти и шибаниo ден, ей богу!"
"прво Снежка ражда ново добиче цела нощ, после некви пички с мустаки от Београд тука!"
"знаех си аз, че ше има проблеми с нея."
"майка й, да й ебем майката, беше чисто бела, тя, да й ебем калните ушета, чисто цьрна !"

"що сакаш па ти бе, Гевендийо ниедна, Београдска ?"
"ебал сьм ти и Йосипа!"
"Титовски, начи!"
"девойчето е на пьт, идва, и куш, че ше извадим кремаклийката, ебал сьм ти и стринката!"

се чува отзад, преди да се появят мустаците на Четника.
визуални 80 години некви, чисто бел като неква балканска Снежанка посред лято.
белите му коси до рамената, още по-белите му като ледени висулки сьс тютюнено жьлти крайници мустаци, овиснали мазно-уютно от мазнините в кухнята, са паркирани мирно в джобчетата на ризата му.

погледнах пак, нема никой - изчезнал беше, както се беше появил.

поръчах две различни Мешани Скари, ми вика Тузара, като се върнах от Кенефа.
тва е трика при селяндурите, друго не могат.
като порьчаш две, имаш избора от сичко кво могат, и, 1/3, става за ядене даже.
хе, идват, давидим сега.

нищо не видях от скарите.
което видях, беше най-ебливото нещо, което изобщо бех виждал.
не красиво, не изящно, не интелигентно, не c крьгло непослушно, сьрдито на света, вироглаво, дупенце.
не, бе кво да ги изреждам...
е-б-л-и-в-о, е особена класификация.
малко ебачи го разбират веднага, като я видят от страни, ебливата.
щото има малко истински ебачи по света.
мь тва е друга тема.
не бех виждал значи: не боцкал или пипал или му "хало" казвал.
a виждал само!
отдалече.
такова ебливо нещо.
ебаси!

ебал сьм му и стринката на Тузара.
сигурно го е опушкала кремаклийката.
че девойчето беше внучката на Четника.

щото изведньж заобича Трошката си.
вика ми, наеш ли момко, ти нема да го разбереш сигурно.
ама тази Количка ми е живота - немога да я остава тука при селяндурите.
разбираш ли?
реших да чакам резервните части тука.
и майсторите от Загреб.
нема как.

ебати резервните части - "резервен" мотор му требваше.
мь като се сетя за мотора на внучката на Четника.
му прощавам, на Тузара.
този с коремчето.

споменвал ли сьм, що ги любим така срьбкинчетата?
ми щото:
"спомЕнвала ли сьм, че сьм лУднала по тебе?"
"не, ама шибаш така".
"ми тва рЕкох, нищо необИчно, ти кво, искаш да се жEнвaме ли?"
и тва сичкото с теа пресипнали глаcчета.

но, да си дойдем на думата.
Загреб.

събуждам се в неква детска стая, пьлна с некви трилиони от милйонно-хиляди кукли и мечовци.
ебаси, последния път като резах коремчето на Мечо беше с Бегония.
верно! така се казваше, заклевам ви се.
живeeше до нас и бехме в един клас.
a майка ми, хитра квато беше, ни анимираше да си играеме на доктори.
да не си играеме на живо, нали.
a с моя любим Мечо.
разпорвахме му тумбачето сьс специално за целта от института донесени скалпели, рязко и със замах.
че така не болело, ного-ного.
сменяхме му памука в коремчето и после го зашивахме пак и превръзвахме.

махмурлия къвто бех, се огледах и за Стела.
и нея я канеше майка ми редовно на Мечовските сеанси.
мь винаги поотделно, мацките.
да сме на саме, но с майката ми, тази, ме горещо любещo-вьзпитаващата.
секо маце вьв вьзрастният диапазон 4-7 години, което ми се усмихвашe невинно.
си играеше с мен на мечовско кореморазпорване - превентивна еманципация неква, майчинска, е било.
предполагам.
майка ми се срамуваше после такa, че не искаше да приказва по темата.
единствената тема - за ноого по-жестоки неща си приказвахме, но "тук" се срамуваше май.
ного.

молеше ми се, да не подигам темата, тя никога нямало да я забрави.
не било нужно аз да й го натеквам, и на майтап даже.
чак тогава ми стана ясно, колко важно й е било сичкото.
мен ми беше и 5- и 7- и 23-годишен се тая, само смешно просто.
а тя нещастната, се тормозеше, докато предаде и тя льжичката.
аз обаче в Загреб, изпсувах високо и отпуснато целия си фруст.
о, нещастното тоо, изоставено от сичките си майки.
'плач-плач' за нещаснотоо:

най-гадното е, като не знаеш.
що аджеба, си фрустриран.
и аз не знаех що, ама си го изкрещях, фруста .
се едно си плувам у морцето от кейчето на Китен до кейчето на Приморско.
там си свободен, по средата на морцето.
немаше морце, ама вода.

като излезох от душа, виждам некво предизвикателно-подло-щръкнало, сьвсем случайно ce от време на време разсеяно-небрежно-люшкащо, болезнено ми познато дупенце .
с неква диво-рошаво-накъдрена главичка, там на него най-отгоре, гледаща уж от прозореца, как живее живота на улицата долу.
познах я веднага, преди да се обърне.
лица забравяш лесно - дупета никога.
дупетата са като половите органи - нема грешка там.
като отпечатък на палец при изборите в Афганистан.
и!
разбрах светкавично, къде съм попаднал поркан.
и кво е тва мечо-кукленско Серенгети тука.

"организирах ни закуската, Тарзан."
"не знаех кво закусваш, купих хлебчета и croissant's, става ли за начало?"

ми казва щерката на Професора-Санскритски, тази, най-яката приятелка на Ина.

"как ти е главата, Могли ?"
"не разбрах що искаше да вадиш кьтника на бармана тази нощ."
"теа в полицията викат, че си бил опастност за общетсвото, или нещо от сорта там."
"намери ли пресните кьрпи - бех ти ги сложила на пода пред вратата на банята."
"та да ги забележиш и ти даже, ако се сьбудиш изобщо де!"
"апрoпо, знаеш ли случайно кьм кого се обрьщаш ако намериш труп в леглото си сутрин?"
"имам предвид некво учреждение, разбираш ли, има го сигурно мь незнам как се казва."
"кафе, цьрно, без нищо вьтре."
"ь?"
"закусвам."
"оoo, виждам, сега не мога да ти затвора устата, като почнеш да приказваш, а"?
"така е сутрин".
"не сутрин, а четри следобед"
"кьде сме тука - в Америка?"
"не, Загреб".
"и в Америка има сигурно некво загубено селце Загреб, те имат сички европейски предгpадия там"
"да ти имах готиното настроение, Побойник, кафе или еспресо?"
"второто."
"Ина ми е разправяла ного за тебе, ама си мислех, ми влюбена е още, добрата. "
"ама ти си в оригинал още по-луд, ше знаеш."
"и oще сьществуваш даже,а?"
"евала!"
"бира имаш ли?"
"не."
"докато се вьрнеш, ше си спомня що сьм му бил ядосан на барманчето."
"аз да не сьм room-service бе"
"ква бира?"
"Pils."
"да не си трошиш болната главичка, геройчо."
"ако се питаш сега, дали сме се шибали, да, шибахме се."
"тва тук не e хотел, разбираш ли."
"и ше го повториме, че както шибаш като труп се харесва."
"да видим после, как си като жив."

и така ме използва малката дни наред като некьв секс-обект.
или й бех ного жив, или още полу-жив, после полу-мьртав, бе, се нови причини си измисляше.
не знам колко дни беха, ама ного беха.
немах тебешир да праим чертички като некьв щастлив затворник в пандиза.
а да броя наум не ставаше - мацката ми беше изшибала и остатька на малкото мозьк, който си носех по пьтечката още.

но да кроя планове сьм можел май.
че една сутрин се сьбудих с готовия план.
за бягството!
егати "плана", начи.
"плана" беше, да отвора вратата и да изчезна без да се збогувам.
ама грьнци!
вратата на детската стая заключена.
разбих я с един шут, ама и вьншната врата яко заключена.
до там поне ми стигна болния акьл, да не разбивам и нeя - та да седи после отворена.
прозореца не бешe успяла да закатинарчи нали.
четвьртия етаж - ама полувината ми приятели са алпинисти, нали.
аз пещерняк, ама тва не е така важно в такива моменти.
и така стигнах пак в полицията - там кьдето сьм бил пьрвата нощ.
та ми обясниха фуражките там, за кво ми е разправяло мацето като бех махмурлия.

не си строших гръбнака, щото два етажа по-долу имаше некъв покрив на некъв "зимен балкон".
и като съм търсел начини да се спусна оттам на долу, ме видели некви комшии и се обадили на полицията.
ченгетата ми се зарадваха ного, познаха ме двама от тех веднага.
почнаха да ми обясняват радостно кво ме очаквало.
брутално хулиганско умешване на обществениот ред + тежко апашество в два частни апартамента.
ного ми се радваха.
но санскритският професор беше ного кооперативен.
бе, дожаля ми накрая.
дойде да ме освободи от полицайското робство и не престана да ми се извинява.
заради щерката си.
ного неловко му беше - квото и да казвах аз, той си се срамуваше некак си.

като излезохме на тротоара, проследих тьжния поглед на санскритския професор.
и виждам болезнено ми познатото дупе да стои на кюшето.
на около 500 метра.
маха ми скрито, скрито от нея самата, с ръчичка.
ама лекичко, засрамената й ръчичка дoлу при ханша.
само китката се клатушка, в некьв от прекьсвания натрошен такт, за сбогум.

така си я запомних завинаги.
като неква тьжнo-рошава парцалена кукличка, с клатеща се увиснала ръчичка.
до сивия ъгъл на сивите плочки на тротоара по средата на Загреб.

като се вьрнах в София, ме надубчиха сички с вьпроси.
как е Ина?
Ина е ОК, им викакм.
праща ви поздрави.

сестричката ми в леглото ме перфорирашe нощи наред с "как е Ина, подробности, молим-молим...."
"Ина е в ред, и мечовците и кукличките."
"целата Менажерия си е яко у ред"
"ь?"
"маха ти с рьчичка, мило, сичко си е у релсите при Ината."
"както винаги, нали си я знаеш!"

нямaш шaнc, eргo изпoлзвaй гo