Има много случаи, в които си е 100% сигурно, че е виновният.
Освен това обществото е приело този риск, всеки като негов член все едно е "подписал договор", че в името на защитаване неговите права е готов да поеме риска, че може един ден и той да попадне под санкциите на този закон, който го пази, дори като невинен. Както когато човек се оперира, той подписва, че е наясно с рисковете. Аз също мога да бъда осъдена без да съм виновна един ден. И го знам. Това не променя мнението ми, че затворът е необходим към този етап.


И не - силен афект. Силен афект за непредумислешо убийство, когато в един миг си го блъснал силно и това е довело до смърт.
Освен това някои хора се докарват до силен афект от съвсем дребни обстоятелства. Както казах - игра на карти. Или баща ти не ти дава 20 лв. И хоп - афект, убийство, разчленяване..... Нали се сещаш, че това не важи.
Алкохол - пил е и е шофирал. Отвратително. Но да - взимаш му книжката за цял живот, живее си с вината. Това е НЕПРЕДУМИШЛЕНО. Малко вероятно е да тръгне с автомат по улиците. Но ако под въздействие на алкохола е намушкал жена си 20 пъти, това вече не е виновен алкохолът и не го прави и с 1 % дори по-невиновен.
Наркотици - ако е под въздействие на тежки халюцинации без представа къде се намира и какво прави, това е временна невменяемост и няма да го осъдят. Както и при душевно заболяване, ако се докаже, че убийството е поради налудни убеждения, а НЕ дело на здравата част от личността, ако се докаже, че не е имал шанс да се противопостави, което кога става - първо, ако има халюцинации и е убеден, че на мястото на майка му е извънземно, което го трови. Или когато има болестно нарушение на волята и автоматизмено поведение. Т.е. знаеш какво извършваш, не искаш да го извършиш, но не ти работи копчето за спирачка. Много опростено казано. Във всички други случаи, душевната болест е съпътстващ фактор, улесняващ престъплението, но не и оневиняващ.
Освен това винаги предболестната личност действа, дори в болестта. Напр. една баба, която има халюцинации, че съседите я тровят. Тя какво прави - пише ЖАЛБИ. Ето това. Жалба след жалба изпраща. Защо? Защото е просоциална като личностова предиспозиция. Ако беше друга, можеше да тръгне да ги коли.

Няма какво да чета. Някои неща, направиш ли ги, няма връщане назад. Нито обществото ще те приеме, нито пък, забележи, ти ще се приемеш сам себе си, ако би могъл наистина да се промениш.


- Vous jouez avec votre vie!
- Et alors?! Il faut bien jouer avec quelque chose!