|
Мацка, киселото грозде винаги ще бъде на съдебната скамейка. Но никога няма да влезе в затвора, ако се отстоява като кисело грозде, а не става сладко или изгнило, само защото го съдят ... Такива кофи с пумия са ми изсипвали върху главата бивши и такива поучения съм чувала, за това каква съм трябвало да бъда, за да имам аз еди кой си /сякаш той има изобщо шанс да е с мен/, че Война и мир ще ти се стори като розово романче. И какво сега? Да се спеча, да им повярвам, да се заобиколя с ограничителни ленти, да воювам срещу всеки и всичко? Ми не ... така съм, който ме харесва, о.к., който не ме, пак о.к., нямам претенции, всеки си има вкусове. И да, такова ми е мнението, но и винаги ми е интересно да чуя и чуждо такова, да си го представя, да го съпреживея.
Като ученичка, родителското тяло не ме пускаха да ходя по купони, а приятелката ми от училище ходеше на такива ... след училище ми идваше на гости и почваше да ми разказва какво е преживяла /смятай, че 80% бяха филмови откъси/, ни толкова добре разказваше, че изобщо не ми е липсвало това изживяване. Дори в последствие като почнах да ходя по такива ... изживяването бледнееше.
Та искам да кажа, че разказите на приятелката ми, не бяха нейният световен ред, а бяха нейната същност. Чрез тях, тя ме въвеждаше в нейният свят, нейните представи и идеологии. Т.е. ако започнеш да слушаш хората повече отколкото да искаш да бъдеш чута, тогава ще видиш и чуеш тяхната същност. Ако не го направиш, ще слушаш само себе си ... както правиш тук примерно /извинявай, за прямотата ми, но не искам да те лъжа/.
Да чуеш и да разбереш другия, ни най-малко не означава да приемеш неговата правда, а да го разбереш и да научиш неговият език ... а научил ли го веднъж, е много лесно да му обясниш и твоята правда и да се разберете или да разбереш, че наистина няма да се разберете.
В чуването му е майката, дет се казва.
|
Re: ъ? [re: ПУXЧE]
Re: ъ?