|
|
| Тема |
 Re: И аз така... [re: Poзмapия] |
|
| Автор |
eдинak (член) |
|
| Публикувано | 09.11.12 20:27 |
|
|
|
Ето я и точно онази част:
"Преди много години, когато работех като доброволец в болница, се запознах с едно малко момиченце, на име Лиза, която страдаше от рядка и сериозна болест. Единственият й шанс да се възстанови, изглежда беше да й се прелее кръв от пет годишния й брат, който по някакво чудо беше оцелял след същата болест и беше развил необходимите антитела за борба с болестта.
Лекарят обясни ситуацията на малкия й брат и попита момченцето дали би се съгласило да даде кръв за сестра си.
Видях, че то се поколеба само за момент преди да си поеме дълбоко дъх и да каже, „Да ще го направя, ако това ще я спаси”.
Когато започна преливането, то лежеше в леглото до сестра си и се усмихваше, както всички нас, виждайки как цвета на лицето й се възвръща. После неговото личице пребледня и усмивката му изчезна.
Той погледна лекарят и попита с треперещ глас, „Веднага ли ще започна да умирам?”
Понеже било толкова малко, момченцето не разбрало добре доктора, когато му обяснявал за преливането. То си било помислило, че ще трябва да даде цялата кръв на сестра си, за да я спаси. И все пак се съгласило!"
Абе може и да звучи прекалено емоционално, но това е нещо, което мен лично ме разтърсва по много кофти начин. Мога да се изхиля единствено ако разбера, че всъщност тази история е съчинена от Брат Джон, за да подкрепи проповедта си за добротата в Господните дела...
| |
| |
| 
|
|
Re: И аз така...
