Да се чувстваш щастлив. Това е успеха.
Променливо е, знам, едно е днес, утре е друго, винаги се променя, но ако си съумял да си наредиш живота така, че развитието да ти носи щастие, значи си успял. Естествено, до голяма степен е въпрос на приоритети, но от друга страна и те се променят и усещането за щастие съвсем не е просто състояние на духа. Както, например, би се почувствало едно измръзнало гладно цигане, което е намерило цяла, още топла баничка, захвърлена от някого в кошче за боклук. Или, например, Еден Фламигно след поредната покупка на маркови ултра скъпи дрехи. Без да обиждам нито цигането, нито Фламингото.
Емили Дикинсън има едно страхотно стихотворение - "Ехото на триумфа". Май описват какво имам предвид по-добре от моите вяли, полузаспали опити за интелектуални изцвръквания.
...
Когато го няма успехът,
успехът най-много услажда-
за да схванеш нектара,
трябва жестока жажда.
И цялата алена армия,
която под знамето крачи,
не би разбрала победата-
какво тя точно значи.-
както я разбира битият,
в чието ухо запретено
удря ехото на триумфа-
болно и определено..Редактирано от eдинak на 07.11.12 18:24.
|