Сега. То трудно се преценява от дистанция. Затова сядаш и мислиш- ти не си влюбена, т.е. може да си с по-ясно съзнаване за човека насреща. Значи така с тези неговите оправдания /щото това са оправдания, не е ключето/болката му/истинските му притеснения/ излиза, че отива на раздяла работата. Ако няма да се пречкате из службата/квартала и т.н. обстановки, ти може да опиташ да говориш по един малко по-открит начин с него. Какво значи по-открит, според мен. Хващаш и мислиш ама съвсем откровено към теб самата, какво ти е отношението към човека и оттеглянето му. Ама най-откровено към себе си. Ако нещо те е подразнило- признай си го на ум. Прецени дали ти се иска да го споделиш с него. И ако искаш- с това споделяне почни разговоро си с човека, който може и да ви бъде последен. Така ще го провокираш да си каже и той това, което му истински пречи. А може и да не се постигне този ефект. Обаче друго не ми идва наум като стратегия. Аз тактиката с изчакването да реши и се накуми- не я влядея. Може и да е добра. Не знам.

Редактирано от coffeemate на 30.10.12 21:51.