|
Яд ме е за изгубеното време, за потъпканото доверие, за тоталните лъжи. Разбираш ли, че аз живеех, за да те чувам всеки ден, когато нямаше телефон, аз умирах, с всеки, с който говорех, разпитвах за теб, каквото и да е, дори да е лошо - само да ми говорят за теб. Че си бил женен с деца, всичко ми казваха, а ти отричаше, копеле. Чудеса направих за теб, отслабнах с 20 килограма, а сега излиза, че трябва да се радвам, че не си ме продал в Германия, а ти ми предлагаше екскурзия уж. Това дето само във филмите за трафиканти и сводници го има го преживях, но не съвсем. Почнах да чета разни там присъди в интернет - ето в Гугъл ако напишеш няколко думички като "наказателно дело" или "присъда" заедно със "склоняване към проституция" , "трафик на хора" - излизат доста неща, наистина имало много долна паплач по тази земя, добре че от време на време влизат в затвора, че да има малко справедливост. И сега трябва да се радвам, а душата ми плаче, ридае, черно ми е всичко, що все на мен така ми се случва? Самосъжалявам се, да и защото ми каза, че съм грозна и дебела, нали? Прецакана, самотна, с мъж смотаняк, в шибано здабутано село, малка кирлива къща, с прости селяндури наоколо. Съжалявам се, черно ми е, защо и ти се оказа черен? Беше ми светлинката в живота, не преувеличавам, спомни си когато си бил най-нещастен в живота - така се чувствам сега.
/следва продължение/
|
Писма до един сводник
Писма до един сводник
