|
|
| Тема |
 Наздраве :) |
|
| Автор |
Amelia Pond () |
|
| Публикувано | 18.10.12 23:02 |
|
|
|
Пропадах някъде, но всичко беше истинско -
страха от удара, очакването, сблъсъка.
А после кацнах върху мислите
и тръгнах по света, нарамил кръста си.
Като медал върху ревера сив на времето
оглеждах от високо всички улици.
И виждах рицарите, стъпили във стремето
на своите мотори с малки блудници.
А Дон Кихот, прегърнал здраво чашата
във кръчмата спореше със неверници,
които го закачаха от масите,
че днес дори в музея няма мелници.
И тъй загубил в сетен дъх доверие
започнах да разпитвам плахо хората:
къде започва пътят към надеждата
и свършва кръстопътят на умората?
Пропадах някъде, въртях се във доспехите
и се събудих гол от писъка на вятъра.
Моторен шум потъваше във ехото
със рокерите, тръгнали нанякъде.
Имате ли си чаша, която здраво, да прегръщате, ама много здраво?
- Vous jouez avec votre vie!
- Et alors?! Il faut bien jouer avec quelque chose!
| |
| |
| 
|
|
Наздраве :)
