|
Тема |
Re: защо живота стана [re: Liya] |
|
Автор |
Ангеле (флуиден) |
|
Публикувано | 14.10.12 21:03 |
|
|
за сега е така, все още е търпимо.
Но до колко си откровенна? Всичко което е около теб ли ти носи радост? И всичко около теб ти дава възможност да си в едно мирно балансирано състояние, през целия ден. Знам че не е така. Много хора ползват какво ли не за да намерят този баланс -медитация, успокоителни, психолози, йога.
Търсенето определяло предлагането. А защо само преди 10 години нямаше такова търсене? Явно необходимостта от вътрешен мир нараства право пропорционално на напрежението отвън. Въпроса обаче все пак остава - къде е верния път и има ли човещина и мир по тази земя. Защото дори на индивидуален план се водят непрестанни войни. В ежеднвието например, колко често ни се налага да спорим, да убеждаваме и да решаваме кнфликти. Колко чето се налага да се борим с корпоративни правила и материалисти които се се качват на горе стъпили на главите на другите. И както казваш - клуба и реала. Да в реала хората нямат маската на виртуала и от там им е по-трудно да скрият онова което се вижда в реала. Там има много повече неща. И колкото и да ми говори някой за хармония, само като му погледна зачервените изтормозени очи и думите са излишни. И обратното когато е мирен и спокоен, пак се вижда. Всъщност в реала - ВСИЧКО се вижда.
Иначе напълно съгласен с теб - отговорност индивидуална, микросвета изгражда макросвета и за онзи който търси нещо по-висше извинения няма освен собствените му думи и дела.
Мен ме вълнуват откровенни гледни точки.
|
| |
|
|
|