|
Тема |
Re: защо живота стана [re: нл] |
|
Автор |
coffeemate (стар таралеж :D) |
|
Публикувано | 14.10.12 12:15 |
|
|
Защото светът е в някаква дупка и всички крайности стоят някак по-ярки от това, между крайностите. И хората се люшкат ту в едната- ту в другата, докато не се уморят психически и не останат или в постоянния оптимизъм, който е под голям въпрос или в постоянния негативизъм. В негативизма са почти всички почти през цялото време. Дори не го съзнаваме ми се струва. И аз не го съзнавам, но просто искайки да си обясня това и онова търся отговор и го намирам в тези тези.
Прекрасни хора с идеали, със копнежи, с чистота и искренност. Хора които са готови да подадът ръка на ближния. И все още знам че има такива хора!
има такива хора, разбира се, има. някои от тях даже по някой орден получават и стават популярни с някое геройство. когато се напише новина за тях- най-интересното е коментарите на хората. хем поздравяват, хем казват индиректно, че сама птичка- пролет не прави. до там сме я докарали- нормалното поведение да стане геройство. щото то е такова в една ненормална среда.
За интернета- тези дни стигнах до голямо прозрение
значи с дипломация и умерени приказки в нета няма начин да се разребе човек с човека. трябва с най-лошата си част да излезе, ако на среща му копат върху психиката. и тогава настъпва затишие. щото джентълментството никой вече не го оценява. архаизми някакви. я кажи на някого нещата с тона, с който ти идва да ги изкажеш- и ще бъдеш разбран. може и да има стреснати, ама хмм.... нали всичко е уроци. та така с нетските, дирските и споделенските проблеми- оправия има само с крайности. почвам да разбирам поведението на файла, например. той е по крайностите- ама колко ли годишен опит има в дир-а? много.
|
| |
|
|
|