|
Тема |
Re: защо живота стана [re: нл] |
|
Автор |
blood2 () |
|
Публикувано | 14.10.12 11:28 |
|
|
Винаги е било така. Но основната причина е, че нещата се правят за богатите и за силните, а не са нормалните и обикновенните.
"Прекрасни хора с идеали, със копнежи, с чистота и искренност. "
Няма такива хора.
"А в душата едно пусто, едно студено, чак жално и горчиво. Защо стана живота толкова напрегнат и измъчен? "
Той винаги е бил такъв. В човек няма нищо и в тялото му, защото душата му е някъде надалеч. И колкото повече има или пък е отворен за света, толкова повече се сблъсква с духовни неща и си припомня какво е, толкова повече разбира какво е и, че е затворен в Ад, тоест на Земята.
Затова човек се стреми да изживява чрез другите и властта нещата. Защото в него има празнота. Защото душата му не е тук, а някъде другаде. Това е пустото и жалното.
Мъчно е да си спомниш какво си, да си спомниш колко е хубав света. Само с тялото ти не се получава. То е затвор. Трябва да съпреживееш щастието чрез околните, а това не се получава, защото и другите искат щастието, а то е само едно и в малки количества.
|
| |
|
|
|