|
|
| Тема |
 Re: от предната тема [re: roshava] |
|
| Автор |
indra (macondo) |
|
| Публикувано | 19.09.12 15:47 |
|
|
|
леле... първо го прочетох отгоре, после размислих (идеята за кафе май не е лоша) и го прочетох отново
значи подред: за осъзнато целите хора - не твърдя, че човек в някакъв момент може да каже "е това е. осъзнах се, спирам да го мисля". по-скоро разглеждам човек като къща - тя може да си е цяла и да е от една единствена стая. после се построява още една и къщата пак си е цяла. след това етаж и т.н. развитието несъмнено е постоянен процес. обратното е като да си къща, ама да чакаш Правилния да ти монтира покрива и северната стена. ми ако Правилния не дойде? а ако той нищо не разбира от покриви? ми ако и на него му липсва северна стена? ще навява сняг, май...
в този смисъл някакси са ми по-интересни и за общуване, и за връзка целите, макар и едностайни, отколкото пространни, ама недовършени
иначе напълно подкрепям това отговорността да е на правилното място.
за живеено сам: то е свързано с горното. цял ли си, можеш да си щастлив и сам. не се възприемам като половин човек и никога не съм търсила друг инвалид, че да сглобим барем една личност. именно когато си напълно ок и сам и нямаш никаква нужда от другия, но въпреки това искаш и избираш да си с него, тогава се получават хубавите връзки - тези, в които всеки запазва себе си и свободата си, но заедно създават и една обща реалност.
не искам да съм път към ничие щастие или цялост - моля, намерете си друг маршрут и като ги откриете, се обадете, ако имате желание. ама не ме занимавайте междувременно, щото не съм ви майчица.
много апокалиптично това със загубите, ако си убеден, че можеш и сам. ама поемам риска. избор и възможни последствия, това е.
от отдавна не се бях замисляла за всичко това - gracias
| |
| |
| 
|
|
Re: от предната тема
