Много мъдър коментар.Но все пак трябва да сме с тенденция да се изправяме след ударите,кой както го може и кой доколкото го може.
На моменти се чувствувам адски уморен от всекидневието и проблемите които са Н на брой,но си казвам-Всичко е преходно,важното е да си останеш ти,в добрия смисъл.
Според мен човек е най-важно въпреки бурите на годините и времената в които живеем да остане верен на себе си.
И да промени това което може,което не може да се примири със него(ето тук е разковничето,понеже повечето живеем преследвайки илюзии и химери) и да е достатъчно мъдър да направи разликата между двете.
Научих тази мъдрост във действие когато посетих и пребивавах на сбирките на АА.
Понеже живота ми беше тръгнал за към помийната яма и нямаше особенни изгледи да се върне оттам.
Това беше първото нещо което прочетох на стената там закачено.
И като че ли с озъзнаването на тая мъдрост,от плещите ми слезна огромен товар.
Преди това се опитвах да бъда всемогъщ,да стискам зъби,да търпя и да поддържам маската и играта,че го мога този нормалния живот,а всъщност едвам устискват стискането и издържането.
Тази мисъл промени много в мен вече години наред.
Както и философията на АА братството.
Понеже видях че не е нужно да се правя на всемогъщ,че всички грешим,колкото и фрапантни да са грешките ни.
Важното е да извадим ония,неподозираните от нас сили вътре в себе си,и да започнем най-накрая истински да работим върху себе си и проблемите които имаме.
Понеже със скриване на проблемите под килима или пък със бягането им от тях,не решаваме нищо.
Ами проблема с алкохола идвал със непиенето бе,колко просто било??!!
Както и за всичко вече разсъждавам по този начин.
Не правя неща които не ми харесват и знам че ме разрушават.
И живота ми потръгна.
И все по-често благодаря на тази поговорка,и на хората дали ми истинска подкрепа,навременно.
Оказа се че изобщо съм имал много повече възможности,и хленчещия ми безсилен аз е все по-надалеч от мен.
Вече не гледам на нещата като на нерзрешими проблеми,а търся решения .
И в повечето неща успявам.
Но съм далеч от перфектност.
Никой не е перфектен.

Прошката е най-вече да си простиш сам на себе си!