че не е лесно понякога, не е лесно. ама търсенето на патерица отвън мести отговорността, а това не помага за сглобяването на собствената личност.
винаги съм бягала презглава от типове, дето се опитват да ми прехвърлят такава отговорност - "ще осмислям, разби'шли, ама ти трябва да ме обичаш достатъчно и да предизвикваш това". трябва, а? колко точно е достатъчно обич? и как се мери? и как точно изглежда предизвикването към замисляне по неприятни теми?
струва ми се, че пълноценна и щастлива връзка могат да постигнат само хора, които са напълно осъзнато цели и са в състояние да живеят и да бъдат щастливи сами.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите