|
сладурка
ами не знам, замислих се аз какво правя... май вече пробвам няколко метода и който проработи... пробвай и ти, пък после кажи дали и кой действа най-добре, сега ще се пробвам да ги изредя:
- "гроздето е кисело" - или иначе казано: "абе този не е за мен" забелязах, че вече го прилагаш - не е това, което търся... не отговаря напълно на моите изисквания - бла-блаа от сорта понякога помага
- " клин - клин избива" - в най-добрия случай почва да те ухажва някой друг, карайки те докато мислиш за него да забравиш за първия... в по-лошия случай трябва да потърсиш и да си намериш друг обект (така де - субект), към който да се почувстваш привлечена, така че да забравиш за колегата...
хмм, мислех си, че имам още методи... е, сега разбирам защо съм на тоя хал - ами да, трябват ми още методи! дайте да ги мислим заедно, че така не може - тези двата като не проработят кво правим?! мъкаааа!
аз пък днес се гледах-гледааах с един съвършен мъж, засичаха ни се погледите... първо си викам: "абе, глупости, той не гледа мене!", след третото споглеждане вече си казвах: " е, добре де, явно ме гледа и сега квоо?!", последва истеричното, пубертетско, дразнещо: "боже, този невероятен мъж ме гледаааа, а сега какво да правяяя!", съответно се почувствах уязвима, застрашена, почнах да мисля "ами ако дойде да се запознава какво ще направя?!" и така усетих, че се панирам, побърквам и въобще излизам от релси, което никак не ми нрави и бързо почнах да му измислям кусурите: "абе, сега, как се е облякъл... "ми то пък тва оранжево нормален мъж може ли така да се облечеее"... "е, ок де, отива му на тена, пък и на мускулите... ехааа, ама какво тяло вадиии!" - такаа, тук очевидно се отплесвам от желанието си да го съсипя и затова продължавам този път по-усилено: "ааа, мускули прави, аа, сваляч значи, само да забива мацки, несериозен, такъв не ми трябва...", "е, дааа, ама пък продължава да ме гледа, що така беее, що не спре тояяя!" и така решавам, че трябва да се действа един вид по спешност и да се изнеса тялом от там, където вече умствено очевидно не успявам да се контролирам (ааа, ето го как се ражда и другия метод - "далеч от очите - далеч от сърцето", пък доколко е верен не знам, щом още ми е пред очите днешната среща...) и така нададох зор на приятелката, която беше с мен да си ходим (без, разбира се да й обяснявам причината), тя пък като почна да се мотае - се едно нарочно - направо ми съсипа нервите и ми костваше още 4-5 погледа и следене на красавеца къде отива и какво прави и накрая си тръгнахме, обаче най-гадното беше, че вместо да почне да ми олеква, сякаш исках да се върнеме и да намеря начин да го заговоря, което от друга страна ми се виждаше пълно безумие и крайно недопустимо... същевременно докато си водех тази вътрешна борба (разбира се без да се обръщам назад, за да не стане ясно, че гледам след него) забелязах, моля ти се, че приятелката ми се обръща и то не веднъж и гледа познайте когоооо!!! ми сори, ама в тая посока друг човек нямаше, пък на нея нещо й светнаха очичките и още повече се издразних... егати тъпото, като някакви мухи на мед ( или на лайно, че не се знае какво е)
оффф и в крайна сметка току-що, след цялото ми излияние си давам сметка как би могла да ми се спести цялата тази главоблъсканица днес и въобще да не се вкарвам в такива филми - ами просто, въпросния господин ако беше достатъчно мъж след първото едно-две споглеждания да дойде, да си каже приказката, да си размениме телефони там ли що ли и да се приключи (или да се започне) ами така де, поне да е ясно ще става ли нещо или не, а така само да се гледаш с някой е повече от изнервящо и направо си е пубертетско, а пък и двамата, очевидно сме минали тази възраст... така че в крайна сметка стигам до извода, че мъже няма или просто са още по-смотани от нас, а тогава за какво са ни, ми ако не може да се престраши да ме заговори, какво остава по-нататък, що за отношения бихме имали, аз ли ще съм мъжа в тая връзка - не, мерси!еми ето, ей така, накрая се отказваш от въпросния обект на душевния ти смут... айде няма нужда на тия години от подобни емоции, я, спокойно полека, по пътечката и вкъщи...
|
Re: Как да НЕ се влюбвам? [re: kanikani]
Re: Как да НЕ се влюбвам?